Анна Пламенова Парчелийска е от Враца. 36-годишната дама работи в семейната фирма, предлагаща стоки за бита. От 5 години врачанката вдъхва живот на вехтории - в свободното си време рисува кратуни, чинии, кофички, бутилки. Завършила е текстилния техникум в града и не се е замисляла да се занимава с изкуство. Четката и боите за нея са били само далечен спомен от ученическата скамейка. Всичко започнало през 2009 г. Младата врачанка се вдъхновила за първата си творба, когато трябвало да избере подарък за хлапето на нейна приятелка. На лозето си Анна и мъжът й отглеждали кратуни и тя хванала четката и боите. Изрисувала приказен герой за рождения ден на малчугана.
„Получи се много красива кратунка. Реших да подходя нетрадиционно за празника и вместо претенциозна играчка, подарих на детенцето първата си творба. Бях още по-доволна, когато то я хареса и всички гости останаха изумени от работата ми”, разказа Анна.
Приятелки, забелязали таланта на Анна, я убедили да припечелва от произведенията си. След изработването на пъстрата кратунка тя решила, че рисуването й носи огромно удовлетворение и чудатите хрумки радват не само нея, но и приятели, и близки. Разбира, че не може да загърби бизнеса и твори си само в свободното си време. В магазинчето си Анна е пригодила ателие и когато има възможност за усамотение, хваща четката. Първата попаднала й вехтория става поле за рисуване.
Всеки път, когато реши да изхвърли нещо, преценява дали има потенциал в него. Често претърсва и вехториите на приятели, търсейки интересни находки.
На въпроса какво олицетворяват изрисуваните предмети, тя сподели, че всички нейни произведения са изработени от предмети, имали предишен живот.
Сътворяването на истински произведения на изкуството от стари чинии или бутилки, използването на безполезни предмети я вдъхновява да рисува нови образи. На непотребни вещи тя вдъхва живот и различна функция.
Анна смята, че да правиш изкуството, не е необходимо да имаш образование, а муза.
„Това, което аз правя, не е трудно. Рисувам с акрилни бои върху всичко с гладка повърхност. Първата ми поръчка беше за краунка, след това започнаха поръчки за изрисувани кофички. Клиентите ми искат най-вече произведения с битови мотиви. Използват ги за украса на дома си или двора”, сподели художничката.
Врачанката е изложила красивите си предмети в семейния магазин. Насред всички стоки за бита, клиентите се натъкват и на бутилки, саксии, чинии и кутии, изпъстрени с флорални и тематични мотиви. Според Анна, от изкуство може да се забогатее. Важното е да се пласира. Не се интересува от пазара на сувенири, нито от конкуренцията.
„Печалбата от моите произведения не е приоритет. Интересува ме, че идващите тук хора, почти винаги избират и по нещо мое, което да сложат в дома си”, категорична е дамата. Цените на преобразените предмети варират от 10 до 20 лв., което ги прави достъпни и за най-ограничените възможности на клиенти.
Не само врачани са купували от обновените предмети на Анна. Нейни клиенти по-често са софиянци. За жителите на столицата художничката е правила чаши и бутилки за сватби. Произведенията й се купуват от италианци, гърци и американци.
Всеки стар предмет се ражда с повода, за който го прави. Знае какво иска да изобрази - било то на стара чиния, кутия или обикновена лейка.
Все пак запазена марка си остават първите й произведения. Още помни лъвчето, което е изобразила на първата кратуна или русалката Ариел, с която е зарадвала хлапе за празника.
Казват, че боклукът за едни - е съкровище за други, нищо не би могло да определи по-точно творчеството на Анна Парчелийска.
