Повече от 200 души, посветили се на промиването на злато, си дадоха среща край брега на река Бързия в местността Скалите между Боровци и Берковица. Това е вторият национален събор на златотърсачите за тази година, а манекен, пременен като златотърсач от Клондайк, указваше мястото на събора. Всички са членове на българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити /АТСЗМ/. Ентусиастите премериха умения в откриването и добива с металотърсачи и други способи. Група, обединена в интернет, пък се събира да търси злато в края на юли край село Копиловци.
“Всяка година организираме събори. Изнасяме лекции, правим демонстрации и популяризираме този древен занаят”, заяви председателят на БАТСЗМ Кирил Стаменов.
Река Огоста, чиито притоци преминават през целия Северозападен Балкан, а тя пък разсича Монтана на две, е една от най-златоносните у нас. Целият район около днешния град е бил златодобивна област и за траките, и за римляните. Неслучайно наименованието на река Огоста идва от името на императора Октавиан Август. От асоциацията потвърдиха, че концентрацията е слаба, но е чудесна за хоби и развлечение.
С промяната на закона през 2001 година търсенето на злато от любители е разрешено. По-късно запалените по този древен занаят организирали и свое сдружение. Търсачите на злато обаче са не само любители на отдиха и приключенията. Те помагат в работата на учените и изследователите, казва председателят на асоциацията Кирил Стаменов. Ангажирали са се да помогнат на учените от БАН да актуализират геоложката карта на България, която не е променяна от 70-те години на миналия век.
Скоро родната асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити смята да кандидатства и да стане член на европейската и световната организация на златотърсачите. Един от най-запалените в занаята в региона и организатор на събора край Монтана е бизнесменът Андрей Колев. Той е изобретил и вече произвежда пластмасови корита за промиване, малки и големи сита. Създал е и специален пластмасов леген за промиване на злато. Копирал го е от стари дървени копанки, но с помощта на компютър го е осъвременил и направил много по-ефективен. Начертал е и карта с над 40 златни находища в Северозапада, която е пуснал в интернет. Целта му е да възроди древния занаят.
"Златотърсачеството е и начин за борба с безработицата. Вместо млади и здрави мъже да се редят на опашки за социални помощи, може чрез асоциацията да преминат курсове по златотърсачество, да се снабдят с инструменти и да тръгнат по реките", предлагат мъжете посветили всяка свободна минута от времето си на най-стария занаят. В края на деня, след като провериха ефективността на новите уреди - металотърсачи, сита и легени, участниците демонстрираха уменията си и извадиха от водите на реката златен пясък.
