За едни месец българският народ получи поне един милион обещания от кандидат-евродепутатите. Безброй изречени думи, грижливо подбрани в заучени фрази, насочени към аудиторията още кънтят в общинските зали, театри и площади. Политическата надпревара обаче не спира и през есента отново ще станем свидетели на поредната предизборна битка.
Комуникацията е водещата сила по време на партийната надпревара, а далеч по-назад остава несловесното. Невербалното поведение е едно от нещата, на които се обръща също толкова голямо значение, както и на изречените думи.
Предизборните кампании са отлична среда за изследване на невербалното поведение на родните лидери. Не е достатъчно да се слуша само това, което казват. Важно е да следим за малките жестове-издайници, които разкриват скрития смисъл на думите.
Невербалната комуникация е сложен процес, който съчетава едновременно жестове, мимики, положение на тялото, спазване на дистанция, интонация, тембър, взаимодействие чрез допир, общуване чрез облекло и предмети.
Хората започват да жестикулират още от деца. Тогава реагират емоционално, първично, искрено. Когато израснат до политическите трибуни вече умело боравят с езика на тялото и успяват да прикриват действия и помисли.
Много от политиците вече минаха и през школите за невербално поведение, но все още успяваме да разгадаем какво са намислили.
Ето какво казаха в жестове и мимики родните първенци на избирателите във Враца:
Искаха да им се доверим
По време на предизборната кампания за евродепутати в града под Околчица се изсипа почти целият политически елит на парламентарно представените партии. Политиците Сергей Станишев, Илияна Йотова, Мирослав Найденов, Тотю Младенов, Цветан Цветанов, Красимир Каракачанов, Волен Сидеров, Николай Бареков, Росен Петров, транспортният министър Данаил Папазов, министърът на отбраната Ангел Найденов направиха стотици здрависвания и се опитаха максимално да стопят дистанцията.
За да ни накарат да им се доверим, родните политици бяха щедри на усмивки и ръкостискания, демонстрираха двойно прихващане и привидно отворени длани.
При първата си среща кандидатите за власт се ръкуваха охотно с най-близко стоящите до тях избиратели. Ръкостискането, което предава властта от политика към гражданина, беше характерно за Волен Сидеров. Той подхващаше ръката отдолу, за да демонстрира предаването на контрола. Другият вид ръкуване - „ръкавица” с двойно захващане на китката също е сигнал за печелене на доверие. На него беше заложил Цветан Цветанов, за да засвидетелства искреност, доверие и дълбочина на чувствата.
Много месни избиратели бяха приветливо потупани по рамо, което не говори нищо друго освен „довери ми се, аз съм съпричастен с теб”. Сергей Станишев направи обход на пешеходната централна зона във Враца и приятелски прихвана много от гражданите.
Когато отваря дланите си по време на говорене политикът иска да ни покаже, че е отворен към нас, нищо не крие и е напълно искрен.
Показаха ни, че те държат контрола
Сигналите на човешката длан понякога остават незабелязани, но са много показателни. Когато бъдат използвани правилно, даряват оратора с авторитет и власт на мълчаливо надмощие.
Да започнем с ръкуването като моментна снимка на личността. Ако дланта прихлупва отгоре ръката на събеседника, това издава стремеж към надмощие. Когато и двамата ръкуващи се са властни хора, настъпва кратка битка за надмощие кой ще извие нагоре чуждата десница. Обикновено тази схватка завършва с ръкуване „по мъжки”, тоест и двете длани са уравновесени. Ръкостисканията на Бареков по време на кампанията за евровота могат да се определят като „мъжки”.
По време на говорене пък Волен Сидеров обикновено оставя ръцете си раздалечени, с дланите надолу. Това е поза за демонстриране на авторитет. Той е отворен към хората, но за да ги ръководи.
При обхода на военното поделение във Враца министърът на отбраната Ангел Найденов държеше ръцете си зад гърба. Това е характерно точно за представители на висши постове и говори за безстрашие, превъзходство и самоувереност.
Освен дланите много показателни са и пръстите на ръката, особено палецът. По време на пресконференцията на БСП, Илияна Йотова говореше доста уверено и изчистено от страна на жестове. За момент обаче успяхме да разкрием маниера й за власт и превъзходство – с изправени палци нагоре.
Демонстрираха задоволство
Пушенето на цигара и на пура е облекчаващо действие за вътрешно напрежение. Когато пушачът издишва дима нагоре, това е знак за увереност, превъзходство и положителна нагласа.
Друг начин за показване на задоволство е потриване на длани. Това е жест останал от първичните детски емоции. По време на предизборната кампания това доволно потриване на ръце уловихме при Цветан Цветанов.
Не казаха цялата истина
За Сергей Станишев е характерна много ограничена, обрана жестикулация. Походката му е плавна и пъргава. Въпреки, че е преминал обучение по невербално поведение, фоторепортерът ни го улови, че докато върви, едната му ръка е прибрана в джоба. Скритата ръка означава, че нещо се премълчава, прикрива.
Същата поза забелязахме и при Красимир Каракачанов. По време на срещите си със симпатизанти лидерът на ВМРО остана с ръка скрита в джоба на дънките си.
Лидерът на БАСТА Мирослав Найденов пък скри ръката си и докато говореше пред гражданите по време на визитата си във Враца. 
Останаха заключени
Основните положения на ръцете на местните и национални първенци, за съжаление на електората, почти през цялото време останаха заключени, прибрани или властно подпрени.
Традиционното положение на дланите им беше сключени ръце. Тази позиция на пръв поглед изразява доверие, но всъщност изказва отрицателни емоции.
По време на срещите си с избирателите със заключени ръце останаха Сергей Станишев, Цветелина Дамяновска, областният управител на Враца Венцислав Василев и кметът Николай Иванов.
Политиците бяха затворени и при срещата си със симпатизанти на ДПС в Бяла Слатина. Те стояха изправени на сцената, гледаха напред, уж уверени, но с ниско сключени ръце. Жестът да държиш сам себе си за ръката се наблюдава при хора, които са изправени пред голяма аудитория. По този начин човек си вдъхва емоционална сигурност, но в същото време изразява безпокойство и неувереност.
В обещанията си за отговорност, социална стабилност, добро здравеопазване и светло бъдеще кандидатите за власт се опитаха майсторски да използват жестовете си. А те бяха достатъчни за
размисъл. Политиците не успяха да прикрият несигурността си, липсата на доверие, не „отвориха” ръцете си и останаха само привидно съпричастни към проблемите на гражданите от Северозапада.
„Конкурент“ приканва своите читатели да споделят с нас всичко видяно и чуто в съобщение във Фейсбук или на електронната ни поща: [email protected]
Напишете новините с нас!
