За 18-ия си рожден ден „Конкурент“ подари на децата и младежите във Враца концерт на Радо Михов и неговата група „Slaff”. Изпълнителят на „Дърта пияница“ пристигна часове преди партито със своите приятели и колеги и се разходи из града. Ето какво споделиха талантливите музиканти Радо Михов, Ива Бизева, Натанаил Стефанов и Стефан Врачев с нашия екип преди големия купон на площад „Христо Ботев“, където събрахме своите читатели и приятели.
Много се радваме, че сте тук на нашия рожден ден. Идвали ли сте преди във Враца?
Ива: Аз идвах тук през 2010 година на един конкурс. Града много ми харесва, самият конкурс „Дико Илиев“, също.
Натанаил: Аз не само съм идвал тук, но и с голяма гордост мога да заявя, че съм от този край. Моята баба е родом от Враца, така че аз дори имам жилка в кръвта си.
Радо: Само съм минавал пътьом. Изглежда супер! Врачани са големи сладури!
Стефан: Аз идвам за пръв път в този град. За краткото време, в което съм тук, имам малко впечатления. Но мога да кажа, че ми харесва.
Как основахте тази група, как дойде идеята?
Радо: Ами преди две години през март месец основахме “Slaff”. Иначе и преди това бяхме приятели. Аз преди това свирих в Пловдив в други групи и затова в София си намерих тези прекрасни младежи, с които да правим музика заедно.
Натанаил: Всъщност историята на групата е доста интересна. Ние се събрахме само за едно участие, за да свирим еднократно. Тъй като се отвори една възможност за концерт, решихме да се съберем заради самото удоволствие от музиката. След като свирихме един път заедно, взехме че се харесахме. Така станахме група.
А какъв е вашият стил?
Ива: Стилът може да се определи като melody rock, alternative rock, rock и може би донякъде мъничък привкус на джаз на някои места. Звучи малко странно, но стилът е такъв, защото всеки от нас има различни предпочитания. Така те се смесват, когато правим музика в един рок с по-интересни текстове. Те са свързани обикновено с лични преживявания и чувства, но в същото време това са изключително позитивни текстове. Те са от ежедневието, може да се каже злободневни.
Мисля, че правим хубава музика!
Натанаил: Екзистенциален и мелодичен.
Стефан: Positive alternative pop-rock…
Радо: Което на български как ще звучи? Позитивен леко странен поп, ама по-към рок.
Как се ражда музика при вас?
Стефан: Откакто сме се събрали заедно, сме работили повече по идейни парчета на Радо. По тях сме свирили или сме правили аранжимент заедно. Някои неща са се родили от нас като група спонтанно. Обикновено докато репетираме някой засвирва нещо и в този случай после идва текста.
Радо: Да, аз почти винаги първо по мелодия пиша текста. Някаква мелодия идва като идея, после оставям да проверя как се чувствам и какво искам да кажа с нея и след това пиша текста.
Вие вярвате ли в бъдещето на музикантите в България?
Ива: Да…
Натанаил: Твърдо „да“! Иначе нямаше да се заемем с това, с което се занимаваме.
Много хора напоследък са доста разочаровани и смятат, че заради непрекъснатото нарушаване на авторските права, в България няма как да се печели…
Радо: Според мен не следваш твоята страст, за да печелиш. Да, може да е банално, но ние вярваме в това. На първо място искаме да кажем нещо на хората, искаме да правим приятели, искаме да споделим техните чувства в едно пространство. Аз самият съм завършил „Авторски права“. Научих колко малко работи това, но и много хора правят опити. Има и кадърни, има и хора, които обръщат внимание на това и искат всичко да е бяло, да не е в сивата икономика. Те се борят за тези права.
Ето, Радо е учил „авторски права“, вие с какво се занимавате извън бандата?
Радо: Аз преди тази магистратура съм завършил „Международни икономически отношения“. Сега работя в търговски офис с немски език.
Стефан: Аз завършвам „Операторско майсторство“ в НАТФИЗ. В тази сфера уча и работя.
Натанаил: Аз се занимавам с няколко неща. Първо и аз си имам своята „дневна работа“ – работя в една софтуерна компания, освен това съм асистент в софийския университет – водя курсове по маркетинг. Имам и няколко странични инициативи – занимавам се с няколко официални проекта с неправителствени организации. Те са насочени към образование, социални дейности, най-общо казано, и изкуство.
Ива: При мен няма опция извън музиката. Извън групата се занимавам с оперно пеене. А пък за хоби – мъничко танци. Всичко е свързано с музиката.
За какво си мечтаете общо като група?
Радо: Мечтая си, мисля че е споделено, нашата музика да докосне много сърца и души в България. Хората да се обърнат към ценностите, да се обърнат към щастливите и красиви неща в живота. Според мен, злото и доброто съществуват успоредно и ние сме тези, които се настройваме към едно от тях. Ние се надяваме с нашата музика да помагаме на хората да откриват хубавите неща.
Вие искате да сте изцяло позитивни?
Всички: Да!
Много изпълнители във вашия жанр правят тъжни и лирични песни…
Стефан: То не пречи да правим лирични и тъжни песни. Идеята е цялостното послание да е позитивно. Него можеш да го облечеш и в тъжна песен.
Натанаил: То може би половината от нашите парчета всъщност са лирични и минорни. Няма как настроението винаги да бъде положително. По-скоро е важна самата нагласа.
Радо: Тези парчета, за които той говори – минорните, всъщност те отново изобразяват чувство – на тъга, на наранено сърце. Ние искаме да стигнем до нашите слушатели и в такива моменти, и да им кажем, че дори тогава има надежда. Надеждата винаги я има.
Нашумяхте много след изпълнението в ефир на „Дърта пияница“. Радо, разкажи ни малко повече за нея, предстои ви промоция?
Радо: Това е една от тези песни, които са по-скоро забавни и позитивни – не е от минорните. Тя е шеговита донякъде, като описва много типични за българина неща. От една страна лайт мотива – айрянче с баница, планината, която имаме. От друга страна е разгледала два интересни живота – вдъхновени от София. Първата част е „живял съм на село“ и т.н. това е детството на 90-те години, в което израснали с едни дървени камиончета, с домати, които ние сме ги садили. Във втория куплет вече е за друго. Да кажем аз като студент отивам в София да уча и да си намеря работа, да разбера как е време да се полага труд и че не сме вече деца. Общо взето аз лично я приемам като песен за българина и българското.
Кога ще бъде премиерата на видеото?
Радо: Премиерата ще бъде този четвъртък в Club Bedroom Official в София. Входът е в 19.30 часа, а началото на купона – в 20 часа. Ще пуснем клипа и онлайн.
Какво можем да очакваме от самия клип?
Радо: Клипът разказва следващ етап в живота – когато човек работи и се ориентира към любовта.
Стефане, ти участва ли в заснемането на клипа към песента, нали следваш операторско майсторство?
Стефан: Да, исках да го направя. Аз го снимах реално. Колеги помогнаха, събрахме екип. Радо ми разказа идеята си малко след като засвирихме тази песен. Когато тръгнахме да го правим, я развихме и измислихме как да я изобразим.
Какво е вашето лично послание към всички, които четат това интервю?
Натанаил: Моето лично послание е да кажа на хората, че живеят на едно райско място. Говорил съм с мои познати, които казват, че това е Северозападнала България. Според мен това е едно прекрасно място за живеене с много добри перспективи. Единственото, което липсва е хората да повярват, че имат невероятни дадености – тук има прекрасни хора, природа, култура, история. Има много, което може да се направи. Искам да насърча всеки да работи за това да се възроди това място.
Стефан: Моето е малко в духа на предишните: Нека хората не се оставят в сегашното положение и да търсят красивото и интересното – било в изкуството, било в живота. Това е моят призив към активност у хората и към себе си между другото.
Радо: Не спирайте да вярвате в доброто! То съществува и побеждава!
Ива: Аз просто се присъединявам към техните послания и позитивизъм!
Харесай страницата на "Конкурент" във facebook
