Изложбата "Картини от българските земи. ХІХ в.- из документалното наследство на Феликс Каниц” бе открита днес в галерия „Кирил Петров”. Експозицията е подготвена от Научния архив на Българска академия на науките и е част от програмата за празника на Монтана Свети Дух. Изложбата откриха председателят на БАН академик Стефан Воденичаров и кметът на Монтана Златко Живков.
Експозицията представя копия на акварелите, създадени през 1885 г. от група виенски художници по скици и рисунки на големия приятел на българския народ Феликс Каниц. Пейзажите, излъчващи топлина, спокойствие и магнетизъм, разкриват пред зрителя неподправената красота на една непозната земя. Повод за създаването им е организираната във Виена голяма благотворителна изложба за набиране на средства за пострадалите по време на Сръбско-българската война (ноември 1885), осъществена с подкрепата на австрийския Съюз за изкуство, княза на Лихтенщайн и български и австрийски търговци и банкери.
Феликс Каниц посвещава дълги години от живота си на проучването на бита, културата и историята на балканските територии. Той отдава сърцето си на техните народи, буквално открити от него за света. Заслугата му конкретно към българите е не само в тритомната му книга „Дунавска България и Балкана“, а и в многобройните скици, рисунки и изображения, които разкриват живота им такъв, какъвто е бил в края на ХІХ в. Акварелите са част от ценното документално наследство на Каниц, което днес се пази в Научния архив на БАН.
Изложбата "Картини от българските земи. ХІХ в. (Из документалното наследство на Феликс Каниц)” е включена в програмата за отбелязване на Празника на Монтана – Свети дух. Тя е част от събитията на 6 юни, обявен за Ден на българската наука и посветен на 145-годишнината на Българската академия на науките – организира Община Монтана, БАН, Регионален акадeмичен център и Регионален исторически музей.
