По време на посещението си във Варшава и през първия ден от срещата на Г-7 президентът на САЩ Барак Обама така и не успя да постигне онова, което желаеше - единна позиция за Русия, пише в. “Ню Йорк таймс”. Лидерите на Великобритания, Франция и Германия си уредиха двустранни срещи с Путин във Франция, което означава, че те не само не искат да обръщат изцяло гръб на руския лидер, за което настоява Обама, но и не одобряват идеята да продължат напред с усилията за изолиране на Москва. За пример се посочва френското правителство, което отново повтори, че ще продължи да работи по сделката за продажбата на военни кораби на Москва на стойност 1,6 милиарда долара, както и по плана си да обучава 400 руски моряци във Франция по-късно този месец. Френският президент Франсоа Оланд направо заяви, че ще достави двата хеликоптероносача “Мистрал” на Русия, ако на Москва не бъдат наложени общоевропейски икономически санкции. По думите му не трябва да се забравя, че прекратяване на договора предполага компенсация за много милиарди евро.
По отношение на предстоящите чествания по случай десанта в Нормандия президентът заяви, че той, канцлерът на Германия Ангела Меркел, премиерът на Великобритания Дейвид Камерън и ред други европейски лидери възнамеряват да се срещнат с руския президент Владимир Путин. “Тези срещи ще са насочени към обсъждане на нашата позиция за Украйна, необходимостта от деескалация и диалог”, уточни Оланд.
Обама обеща САЩ да защитават свободата в Европа и демократичните движения по целия свят. Обещанията на американския президент дойдоха в момент, в който руският президент Владимир Путин разкритикува остро американския империализъм и подчерта, че най-агресивната политика е американската, обобщава в. “Фигаро”.
Също така стана известно, че лидерите на страните от Групата на седемте (Г-7) планират в идните дни да представят на Путин общ списък с искания, целящ стабилизиране на ситуацията в Украйна. Това заяви германският канцлер Ангела Меркел. Тя добави, че възможността за още санкции остава на масата. “Важно е Русия да свърши своя дял за стабилизиране и деескалация на ситуацията”, смята Меркел.
Исканията включват сътрудничество с новия украински президент Петро Порошенко; предприемане на стъпки за спиране на притока на оръжия и сепаратисти през руската граница и прилагане на мерки за гарантиране на доставките на газ, посочва тя пред журналисти. Ако това не доведе до решение, опцията със санкциите остава на масата, “включително по-тежък трети етап на санкции”, заявява канцлерът.
Междувременно в интервю за френски медии Путин заяви, че Русия е “присъединила” Крим, защото не можела да остави исторически руска територия, населена предимно с етнически руснаци, да отиде в някакъв международен военен алианс, а пък и самите жители на Крим искали да бъдат част от Русия. „Заблуждение е, че руските войски са анексирали Крим, руските войски нищо не са анексирали... Те действително помогнаха на жителите на Крим да проведат референдум за своята независимост и желание да се присъединят към Руската федерация. И никой няма право да отказва на тези хора да реализират правото, предвидено в член 1 от Устава на ООН - правото на нацията на самоопределение.” В същото интервю Путин дава и друго обяснение: „Възникна конфликт на основата на това, че бившият украински президент отказа да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз и Русия заемаше по този въпрос определена позиция. Смятахме, че в този вид, в който се предлага документът, действително е нецелесъобразно подписването му и то ще нанесе, включително на Русия, определени икономически щети. Имам предвид, че с Украйна имаме 390 различни икономически споразумения и Украйна е член на зоната за свободна търговия в рамките на ОНД. За това говорихме и спорихме с нашите европейски партньори. Вместо да продължат този спор с легитимни, дипломатически средства, нашите европейски приятели и приятелите ни от САЩ подкрепиха антиконституционно въоръжено завземане на властта. Това се случи. Не сме създали тази криза, ние бяхме противници на подобно развитие на събитията.
Руският президент настоява, че „в съвременния свят няма бъдеще политика, основана на експанзионизъм и някакви завоевания”, както и че Русия не се кани да подкрепяме никакъв руски национализъм, нито да възражда империя. „Надявам се да не навлизаме във фаза на някаква студена война”, казва още руският президент и добавя, че настоява „хората, където и да живеят, да имат определени права и да могат да ги отстояват”.
В интервюто двамата френски журналисти попитаха събеседника си дали възнамерява да разговаря с избрания за президент на Украйна Петро Порошенко, който също ще бъде на тържествата в Нормандия. Путин отвърна уклончиво, като каза, че освен френския домакин президентa Франсоа Оланд там ще има и други гости, и обеща: „Не възнамерявам да бягам от никого и, разбира се, ще общувам с всички.” /БЛИЦ
