Шефът на врачанската реанимация за себе си:
Роден съм в Русе, не съм точно врачанин. По време на цялото си основно и средно образование обаче съм учил във Враца. Завършил съм училище „Христо Ботев“. След това продължих образованието си в медицинския университет в Плевен, след което започнах работа като общопрактикуващ лекар във Врачанско. По това време никъде в града нямаше свободни работни места и отидох в село Краводер, на 17 км от Враца. Още тогава обаче ми беше ясно, че това не е моето бъдеще. Нямам нищо против джипитата, но работата не ме задоволяваше. За мен това не беше перспективата. Исках при първа възможност да се преместя във Враца или в някой друг град. Тази възможност се появи в това отделение по анестезиология и реанимация. Това е вече 15-та ми година тук. След като започнах работа във врачанската болница изкарах и специализация по анестезиология и интензивно лечение. Завърших и здравен мениджмънт. В момента заемам поста началник на отделението.
Този месец реанимацията празнува 40 години от основаването си. Разкажете малко повече за отделението, за неговите първи стъпки?
Болницата във Враца е лечебно заведение на над 120 години. За анестезиологията и реанимацията се заговаря за пръв път през 1961 г. Тогава се появява първият анестезиологичен апарат в окръжната болница. Но първият официално назначен на работа анестезиолог е през 1964 година - д-р Георгиева. Същата тази докторка става и завеждащ сектора по анестезиология и реанимация към хирургичното отделение, който е открит през 1971 година. Отделението по анестезиология и реанимация се обособява през 1974, като д-р Георгиева става негов началник. Първоначално се намира на същия етаж, на който е и хирургията, а през 1978 година е преместено на горния етаж. Тогава е изграден целият операционен блок с реанимация, а отдолу за удобство са рентген, скенер и клинична лаборатория. Съвсем умишлено са подредени по този начин, за да може да се работи бързо и удобно. Преди 5 години е направен основен ремонт на цялото отделение, оборудвано и с нова апаратура. През следващите една-две години влиза още нова техника в отделението и операционния блок, където работим с анестезиологичните апарати. До момента са се сменили петима началници на отделението – д-р Георгиева, д-р Тотев, д-р Илиев – този, който най-дълго време се задържа на поста – 23 години, д-р Ангелова и сега – аз. Три старши сестри са се сменили през годините, като третата е настоящата. Това са Василева, Вачева и Каменова.
Тук вече има традиция, защото е отпразнувана 20-та годишнина на отделението, на която аз не съм присъствал, 30-та, на която вече присъствах, а сега ще отбележим и 40-та и ще е хубаво да присъствам и на следващите.
Как работите днес?
В днешно време отделението функционира с 8 легла. Това, с което мога да се похваля е, че всички лекарски и сестрински места са ангажирани. Няма свободно място в отделението в момента.
Има ли текучество?
Не бих казал, че има много голямо текучество при лекарите или при сестрите. Въпреки, че се подмени лекарският състав до някаква степен, това е не толкова заради текучество. Част от колегите бяха пенсионери през последните няколко години. Неминуемо трябваше да дойдат и нови лекари. Същото важи и за сестринския персонал. По отношение на специалистите, ние покриваме необходимия минимум от специалисти, който се изисква за нивото ни.
Отделението е и база за обучение, нали?
Да, хубаво е, че отделението ни е база по анестезиология и реанимация и това е едно голямо предимство. В момента имаме и четирима специализанти, които работят тук.
Има ли всъщност голям отлив на специалисти в тази област, за какъвто се говори за страната?
Голям отлив има. Това е в общ план за България и за цяла Европа. Това се дължи на трудността на специалността. Повечето завършващи лекари обикновено се насочват към специалности, които са малко по-леки. Нашата е много тежка. Тази работа не е за всеки един лекар и не е за всяка една сестра. Не всеки оцелява тук. Има хора, които успяват да влязат в спецификата на работата и остават, но има и колеги, които си тръгват. През отделението минават всички травми от всякакъв произход, пътно-транспортни произшествия, черепно-мозъчни травми, всички болни, дошли тук след опити за убийства, всякакви инциденти, които водят до по-тежко състояние. Ние работим с 8 оперативни отделения на болницата като анестезиолози. Така тук преминават и всички болни, които са с по-тежки оперативни интервенции, задължително биват приети в реанимацията, където стоят ден-два или три, зависи от времето за стабилизирането им. Патологията е много различна. Като се добавят и оперираните болни, които преминават от различните оперативни отделения…. От тук произтича трудността на тази работа и спецификата й и затова не всеки може да я работи. Аз лично, съм видял двама доктори, които започнаха работа тук, констатираха, че това не е за тях и няма да могат да свикнат и се отказаха. Има и такива случаи, включително и в сестринския персонал.
Колко е голям персоналът на отделението?
Лекарите са 10. Сестрите в отделението са в два сектора – анестезиология и реанимация. Анестезиоложките сестри влизат по операционните зали, а реанимационните сестри са само в отделението и се грижат за тези болни. Имаме и санитари. Целият персонал на отделението е почти 40 човека.
С каква апаратура работите?
Отделението, за наша радост, разполага с добра апаратура. Винаги може да бъде още по-добра. Ние разбира се работим с ръководството за още нови придобивки, които биха ни свършили работа. За нивото, което има нашата болница, смятам, че всички необходими анестезии и реанимационни грижи, могат да бъдат спокойно осигурени. За момента имаме добра база като условия, като апаратура и специалисти.
Колко пациенти минават от тук за една година?
Средно казано от 400 до 500 човека могат да преминат през реанимация за една година. Но това е относително. В отделението се приемат болни по всяко време на денонощието, когато има нужда. Имаме 24 часа екип тук на работа и 24 часа екип на разположение, който бива извикван при необходимост.
Какво сте подготвили за празника?
За празника сме подготвили един хубав купон. Мисля, че ще се получи добре и много весело. На въпросния празник са поканени всички настоящи работници, всички преминали през отделението лекари, сестри, поканени са и всички вече пенсионирани, които са работили тук. Ще бъдем заедно на юбилея, което може би ще бъде една среща на поколенията. Смятам, че ще има доста приятни емоции, което е неминуемо, хората започват да си разказват различни спомени, преживявания. Всички ни обединява това отделение и работата. По време на празника ще имаме изненади, които се надявам да се харесат на всички присъстващи, но няма да ги издам! Организацията на този юбилей, освен старанието ни със старшата сестра, щеше да е невъзможна без съдействието на ръководството на болницата и конкретно на директора Светозар Луканов. Без неговата помощ нямаше да успеем да го организираме във варианта, който сме подготвили.
Какво си пожелавате?
За нас е добре да имаме повече болни, защото имаме по-добри показатели. Но се надявам да имаме по-малко тежко болни. Напоследък зачестяват пациентите, които попадат тук заради липсата на възможност да се грижат за себе си. Това преди всичко са възрастни хора от селата, които живеят сами. Тези болни са със своите хронични заболявания, но не ги лекуват както трябва, те се задълбочават и обикновено попадат тук при нас в една тежко състояние. Лошото е обаче, че не са само възрастните, сред тях има млади хора, които са безработни, неосигурени. Много е трудно ние да започнем да ги лекуваме, защото трябва да полагаме грижи, за които след това по никакъв начин не могат да се възстановят средствата. Получава се порочен кръг. Не са малко и пътнотранспортните произшествия. Явно шофьорите стават все по-безразсъдни. Има увеличаване и на пациенти, които са с опити за самоубийства. Това отново го отдавам на беднотията, която цари навсякъде. Явно хората, дали защото имат психични проблеми или не, просто в една безизходица решават да постъпят по такъв начин. Иска ми се точно тези групи пациенти да са по-малко.
За самото отделение си пожелавам да запазим всички тези лекари и сестри, които имаме тук. Това зависи и от мен като началник, и от ръководството на самата болница. Засега имаме добра работа с ръководството. Пожелавам си още нова апаратура, защото както вече споменах, винаги може повече. В световен план непрекъснато излизат нови и нови апарати, които улесняват работата на целия екип. Но най-вече пожелавам на всички да са здрави! Всичко останало се надявам, ще се нареди.
