МОСВ иска общините, реализиращи проекти по програма „Околна среда”, да върнат 129 милиона лева заради открити нарушения при обществените поръчки. В Северозападна България са санкционирани 7 общини – 5 в област Враца и 2 в област Монтана. Най-много пари трябва върне община Враца – 4.8 млн.лв., Мездра – 3.8 млн. лв., Козлодуй – 3.5 млн. лв., Монтана – 2.4 млн. лв., Бяла Слатина – 1.6 млн. лв., малко над 200 000 лв. е санкцията за Лом и 167 000 лв. за Криводол. Кметовете изпратиха възражения до МОСВ. Те недоумяват защо са глобени при положение, че проектите им са преминали през контрола на управляващия орган и агенцията за обществени поръчки.
Господин Костадинов, моля обяснете защо се санкционират общините? В Северозапада глобите надхвърлят 16 милиона лв. и това притеснява кметовете?
Така наречените глоби са финансови корекции по оперативна програма „Околна среда”. България е със спрени междинни плащания въз основа на одитен доклад на европейската комисия. В края на миналата година този доклад каза на България няколко неща, основните са - пълен повторен одит и проверка на всички процедури, извършени в периода 2010-2013 година във връзка с констатирани от европейската комисия груби нарушения на финансовите правила и на обществените поръчки. Даде се възможността България да направи пълен преглед на всички процедури за периода, които са около 200, или да направи представителна извадка и на база на това, да приложи така наречената плоска финансова корекция. България избра първия подход, всеки един проект да бъде прегледан и за съжаление констатациите на Европейската комисия в този доклад се оказаха абсолютно верни. Основните проблеми са – смесени тръжни условияя, неправомерно третиране на кандидатите, неспазени правила при тръжните процедури. Лошото е, че този процес се политизира. Нека е ясно – ние имахме фиксиран срок за завършването на тази проверка. Европа не се интересува, че този срок съвпада с началото на кампанията за евроизборите. Усвояването на европейските средства има много строг ред и последователен ход и в Европа той е не се политизира, той е много обективен и ясен и по това как държавите го спазват, така и усвояват средства. Такива одитни доклади са практика в ЕС и в момента те са валидни за около 17 държави. Това е механизмът, с който европейската комисия защитава европейския данъкоплатец. Там, където са установени нередности, държавата трябва да вземе мерки, а парите няма да бъдат възстановени и остават за сметка на държавата и на бенефециентите. Друг е въпросът, че вероятно трябва да има механизъм за споделяне на отговорността за финансовите корекции, който да отчита нередностите, направени и от общините, и от управляващите органи, какъвто е този в МОСВ, и от одитиращия орган във финансовото министерство. Това е идея, която сега трябва да се доведе докрай.
Кметовете вече са изпратили възражения, в които заявяват, че всички процедури са одобрени от агенцията по обществени поръчки, препоръките са изпълнени и въпреки това ги санкционирате. Защо?
Точно тук е забележката на Брюксел. Има голяма част от проектите, за които предварителният контрол в управляващия орган е казал, че няма проблеми, последващият контрол при сключване на договора също е казал, че няма проблеми, има становище на агенцията по обществени поръчки, има становище на одитния орган в министерство на финансите, че парите са възстановими. В един момент обаче, когато започнем да искаме възстановяване на плащанията, одитните експерти на Брюксел казват – момент, четири институции са казали, че всичко е наред, но ние намираме по 4-5 проблема във всеки един от казусите, които изследваме. Това, казва европейската комисия, означава, че системите за финансов контрол в България не работят. Заради това ние ви спираме плащанията и искаме да ни обясните какво се е случвало през тези четири години. Брюксел ни казва, че ако не си оправим системите, няма да ни дава повече пари. Точно това е проблемът. Тук отговорите са сложни. Да, измината е формално цялата законова пътека. Вярно е и друго, че през тези четири години тези проекти са били обект на много сериозен публичен натиск. Под публичен натиск разбирам следното – общинските съвети, кметовете, големите строителни фирми, политическите партии, депутатите – всички искат да се случи инвестиция на тяхната територия, защото е ясно, че това е добре за гражданите, носи и дивидент на кмет, на общински съвет, строителни компании работят, а политичееските партии казват, че са свършили работа и разбира се, хората имат друго качество на живот. Когато има един такъв силен публичен натиск по отношение на тези проекти, очевидно има и изкривявания. Това е регистрирала Европейската комисия, че са правени бели заради публичен натиск. Аз категорично отказвам да политизирам този въпрос, но ако си сложим ръка на сърцето, не можем да кажем, че Монтана не е била обект на такъв публичен натиск. Моето послание е друго – не да политизираме проблемите на околната среда, а да ги извадим от там. Всички трябва да работим за една кауза – бъдещите проекти да не стават заложник на публичен натиск – нито от страна на партии, нито от депутати, нито от големи строителни компании, нито от кметове и общински съвети, защото това, което ни се случва после никак не е добро. Има много ясни правила и методики, зададени от европейската комисия и всеки бенефициент трябва да ги спазва, за да се случват тези проекти. С една дума – комисията е разбрала, че при нас нещата стават по друг начин и заради това е спряла парите. Европейската комисия не се интересува кой е направил тези нарушения – днешните или предишните управляващи. Те искат да видят защо се е случило. За европейските ни партньори е абсурдно населено място с 10-15 000 жители да получи 90 милиона лв. за воден цикъл. Това са така наречените прекомерни разходи. До момента ние не сме имали методика за прекомерните разходи. Няма кой да ни остави да си играем с европейските пари по този безобразен начин. Това е гледната точка за финансовите корекции. Много е неприятно и за бюджета, и за държавата и за кметовете, но комисията ясно казва, че не ни вярва и иска преглед на всички проекти за четирите години – 2010 – 2013.
Кажете, моля, какво да очакваме за следващия програмен период?
През новия период ще се финансират същите дейности, но принципът ще е съвсем различен. Със сигурност ще трябва да кажем сбогом на абсурдните водни проекти. Мечтаните проекти вече са приключили, през 2014 – 2020 година ще бъдат финансирани възможните водни проекти. Абсолютно е възможно новите насоки и правила на новото финансиране да наложат свиване на стари, но все още нефинансирани проекти. С влизането на новите правила ще трябва да се прави липосукция на всички проекти. Ние сме представили мечтаните проекти, а комисията ще финансира възможните. Това ни казва Европа с едно изречение. Какво ще стане, когато са изиграни обществените поръчки - ако се промени обхватът на проектите, съгласно новите условия, това означава нова процедура и нови обществени поръчки. Проекти, които са в процес на изпълнение, дори и да има нередности в тях, трябва да бъдат завършени. Целта е да се върви напред – там, където има нередности, да има санкция, но да се върви към завършване. Бюджетът не спира да дава пари, за да не се спира строителството, въпреки че междинните плащания са спрени. Това обаче не може да продължава, защото е във вреда на гражданите. Не може всички да плащат заради грешките на няколко.
Господин Костадинов, може ли да коментирате проблема с наводненията, станали през последните дни. Има ли виновни субекти, според вас, или само дъждовете докараха това бедствие?
Със сигурност хората имат вина. Поне това, което видях като кадри, ме води на такива мисли. Коритата на малките реки, които преминават през населените места бяха затлачени с боклуци – вината е и на управниците и на хората, защото те си изхвърлят боклуците в реките. Искам да кажа, че от всички язовири на територията на област Монтана, те са 41, няма такива в предаварийно състояние. Такива водоеми няма и в областите Враца и Видин. Аз съм ръководител на група, която се занимава с язовирите в предаварийно състояние. В момента в България има 68 язовира в предаварийно състояние. Хората в засегнатите райони ще възстановят щетите си, държавата, както стана ясно, ще помогне, но пак казвам, нека да преценяваме какво правим и къде изхвърляме боклуците си.
