Има едно място в Монтана, където лошите мисли изчезват. Място, зарадено с любов, пълно с красота, шарено, носещо настроение и ведрина. Ако ежедневието ви е притиснало и не можете да си поемете въздух от грижи, просто влезте в малката работилничка на Илияна Петрова и отново ще се усмихнете.
„Творилница- чудилница” така се нарича най-веселото и прекрасно място в Монтана. Тук се връщаме към детството, а всяка кукла или сувенир, направени от сръчните ръце на Илияна, са вълшебни – те пренасят любовта и настроението в домовете ни.
Илияна нарича себе си занаятчия, има и майсторско свидетелство, но за всеки, който обича красотата и безгрижните дни на детството, тя е просто вълшебница. Изпод ръцете й излизат усмихнати зайчета, кукли, пилета и кокошчици, малки вещици и всяко едно от тези „парцалени” създания носи единствено радост и усмивки.
Усетът към красивото Илияна е скътала у себе си още от дете. Денят й минавал край шевната машина на майка й. Сама измисляла моделите на детските си роклички, а сръчните ръце на майка й превръщали фантазиите в истина.
Шиенето станало професия за Илияна. Работила в различни шивашки фирми, а след промените дори заминала на гурбет в Италия. Там срещнала новата си любов – ръчно изработените кукли. Прибрала се, но нямала смелост да се захване с тях и така допреди няколко години, когато една от дъщерите й предложила да започнат с „парцаливките”.
Това е историята.
Голямата любов на Илияна са куклите Тилда. Първата, която създала, отдавна не е в България. Прелетяла океана, за да зарадва семейство в Америка.
Куклите Тилда са познати само на ценители, но благодарение на творилницата, хората и децата в Монтана могат да ги видят, дори да наблюдават как се правят.
Тази година Тилда става на 15 години. Нейната „майка” е дизайнерката от Норвегия Тоне Финангер. Младата жена работила в магазин и продавала hand-made творения. Там й хрумнало да направи нещо за децата, кукла, заредена с любов и много позитивна енергия. Така през 1999 година Тоне направила първата си кукла и й дала името Тилда. Издала книжка с кройки и Тилдите започнали своето шествие по света.
Куклата, която от госпожица се превъплъщава в ангели, градинари, зайци и други животни - скоро става страшно популярна в цял свят. Самата Тоне казва за своето творение- "Представям си как една Тилда излиза от дома си, облечена в бална рокля и с гумени ботуши. Тя има собствено разбиране за красота. В света на Тилдите няма място за сериозност. Те са спасение от сивото ежедневие".
Сега в творилницата на Илияна удобно са поседнали три Тилди – градинарки, а гордо над тях стои атрактивна готвачка, има зайци, овчици…
„За съжаление Тилдите са почти непродаваеми. Вече ги изработвам само по поръчка. Градинарките заминават за Бургас. Бяха четири, но продадох една и то часове след като я завърших”, разказва Илияна.
Не само прекрасните „парцаливки” приковават погледа в приказната работилничка. Сега, дни преди Великден, от ъгълчетата на магазинчето се подават главици на жълти пиленца, които надничат от червени яйчица. Има и макове, усмихват се зайчета, слончета и какви ли не прекрасни животинки и муцунки.
Всички те са направени от плат – памук, коприна, вълна.
Вълната е другата страст на Илияна. Създава сувенири и дрехи с плъстене – специална техника, която българите владеят от хиляди години.
Легендата разказва, че най-добрите майстори на плъстена вълна са българите – тук в земите на днешна България, банатските българи и тези в Румъния. А защо е така и къде се е появила за първи път плъстената вълна? Ами в Ноевия ковчег, който стигнал до нашите земи.
Овцете лягали в ъглите на библейската лодка, разказва легендата. Бурните води отворили малки дупки и през тях навлизала вода. Овцете не мърдали от мястото си и вълната им се превръщала в малки здрави топчета, които запушвали продънената лодка. Плъстите спирали нашествието на водата.
С тази техника днес в България работят много майстори. Най-добрите са в Странджа и Родопите, но всеки може да опита и да се научи сам да изработи нещо от вълна, убедена е Илияна.
Нейнат мечта е да предаде уменията и таланта си. Иска да обучава всеки, който има хъс и усет към красивото.
„Сигурна съм, че децата на Монтана заслужават да видят отблизо това вълшебство – сам да си направиш кукла или малък сувенир. Това ми е мечтата. В града и региона има доста хора, които правят различни неща с различни техники. Събираме се на занятчийските панаири из цяла България. Канят ни на улици на занаятите, но ми се ще тук в Монтана да направим една вълшебна къща на занаятите. Представям си я като истинска къща от приказките, всеки ще има своя кът, а децата ще идват, за да гледат и да превръщат фантазиите си в изкуство”, споделя Илияна.
Да, Монтана не е нито Търново, нито Трявна – места, където има улици на занаятите, а туристите първо там отиват. Но пък защо да не намерим място за една приказна къща, която да събере всички вълшебници, а те да разказват с ръцете си истории за красотата и обичта. Със сигурност не е трудно, нужно е да опознаем тези прекрасни майстори, в чието ежедневие лошото настроение, сълзите и мрачните мисли, просто не съществуват. Да им подадем ръка и да сбъднем мечтата им, защото те сбъдват нашата – за усмивка и любов.
