Кметът на видинското село Сланотрън Венелин Павлов по нестандартен начин успя да се пребори с безразборното лепене на некролози в населеното място.
„Беше неприятна гледка те да се поставят на всевъзможни места - по фасади, стълбове, огради и автобусни спирки. Често пъти хората ги късаха или лепяха един върху друг, защото не стигаше място. Взех черните дъски от закритото местно училище и ги монтирах в центъра на селото и върху оградата на църквата. Сега там поставят некролозите, а пък на другите места е чисто”, казва Венелин Павлов.
На площада в селото е оформено и малко пазарче. Кметът се похвали, че през седмицата местните производители могат да предлагат и тук продукцията си, вместо да бият път до Видин. Погрижил се е и за необитаемите къщи, чийто дворове обрастват с трева всяка пролет. Наследниците рядко ги навестяват, защото живеят в отдалечени градове или в чужбина. Венелин Павлов обаче си е направил труда да ги издири и да ги убеди да отделят дребна сума, с която се плаща на местни безработни, за да косят дворовете. Така се поддържа приветливият им вид, а и са достъпни за хората, когато идват да навестят имотите си.
В центъра на Сланотрън кметът е запазил и стара табела от годините на тоталитарното управление, на която е изписано „Чистотата е мерило за културата на човека”. Казва, че текстът респектира местните жители, които поддържат в приветлив вид имотите си и пространствата около тях. През последните две години в селото е извършена само една кражба и тя е разкрита от полицията.
”Нямаме проблеми с битовата престъпност, не се разбиват домове при нас”, хвали се Венелин Павлов. Вече 3-4 месеца частна фирма, с която около 50 местни жители са сключили договори, патрулира нощно време и животът тече нормално. Най-сериозен за хората обаче е проблемът с безработицата. 564-те жители на Сланотрън живеят в безпаричие и бедност.
„Имахме хора, които бяха заети по социални програми, но те приключиха. Имаше ангажирани като спасители по програма за временна заетост, но ги съкратиха и на работа остана само един човек”, кахъри се кметът.
Миналата година по програма на общината е ремонтиран покривът и е сменена дограмата на сградата, в която се помещава местната детска градина. Тази година кметът на селото очаква финансиране по проект за облагородяването на малък парк в Сланотрън. Заедно с Видинската митрополия се кандидатства и за отпускане на пари за ремонт на покрива на църквата "Успение на Пресвета Богородица".
По своя инициатива Венелин Павлов е разрешил и проблема с изпочупените стъкла и врати на двете автобусни спирки в селото.
„Събрахме с приятели около 200 лева, поставихме нови врати и стъкла, и ги боядисахме. Вътре сложихме балатум и пейки. Така децата, които пътуват за училище няма да мръзнат и да се мокрят в лошото време, докато чакат автобусите”, коментира кметът.
На този етап е разрешен и проблемът със завода за преработка на автомобилни гуми край селото, който предизвика недоволството на местните. Заводът не работи и се изчаква оценката на РИОСВ-Монтана за екологичното му въздействие.
Най-голямата болка на кмета обаче си остава минерланият извор в Сланотрън. През 1988 година той е затворен заради замърсяване на сондажите с питейна вода за Видин.
„Тогава не е доказано, че именно минералният извор е замърсителят, а не свинефермата или кравефермата, които са в близост”, обяснява Венелин Павлов. Сега обаче има инвеститорски интерес за отварянето на извора, което вдъхва нова надежда на местните жители. Някога тук са квартирували хора от цялата страна, които идвали да се лекуват на минералния извор.
