Г-н Величков, свикнахте ли вече с обстановката във Враца и клуба?
Да, мога да кажа. Адаптирам се бързо на всяко едно ново място. Животът ми, благодарение на футбола, е преминал в непрекъснато движение. Това, да вляза в порядките на нов клуб, не е трудна задача за мен.
На какво се дължи успешната серия на Ботев през пролетта?
Много ми се иска тази констатация „успешна серия“ да бъде потвърдена след края на сезона. Аз знам, че във футбола няма вчера. Историята е само за статистиката. Важен е всеки следващ мач, така че се опитвам да предпазя футболистите от главозамайване. Иначе успешната серия се дължи се на много труд и желание от страна на играчите.
С по-особен заряд ли е мачът с Монтана?
Предполагам, че ще бъде с по-особен, вярвам в това нещо. В края на краищата говорим за регионално дерби. Преди началото на сезона целите между двата отбора се разминаваха. Те все още продължават да се разминават, поне на хартия. Монтана започна полусезона с желание да атакува промоция в „А“ група, докато нашата цел е да запазим отбора в професионалния футбол. Но в един дерби мач, класирането не играе основна роля. За мен основен ще бъде характерът и себераздаването от страна на футболистите.
Всеки треньор си има футболна философия. Характеризирайте вашата с няколко думи?
От твърде скоро съм старши треньор на отбори, за да мога ясно да обясня някои детайли. Със сигурност се съобразявам с индивидуалните качества на всеки един от футболистите и се стремя по такъв начи да наредя мозайката, че да извлека оптималното от всеки състезател, взависимост от противника и от това, какво целим на терена.
Строг наставник ли е Бойко Величков?
Мога да кажа, че държа на дисциплината, то е видно. Не обичам отпускането. Искам футболистите да тренират и да играят с настроение, но много държа да има ярко изразени граници между това и лигавенето.
В беден клуб може ли да се играе добър футбол?
Разбира се, че може. В края на краищата футболът е игра между момчетата долу на терена. Имаш ли добри състезатели и научил ли си ги да играят правилно, нещата се получават.
Каква е ролята на феновете за успехите на един отбор?
Като бивш футболист и настоящ наставник, добре зная колко е важна подкрепата на хората отстрани. Особено в България тя влияе много, тъй като е рядко срещана, още по-малко в „Б“ група. Идвайки във Враца, аз заявих, че една от моите цели, освен да остане отборът в групата, е да се върне публиката на стадиона, да подкрепя отбора. Надявам се след тези добри резултати, малко по малко да постигаме и тази наша цел, защото дотук, като че ли не се случва това нещо.
Какво да очакват врачани от „Ботев” до края на шампионата?
Това, което зависи от мен и бих искал да виждат, е желание за победа във всеки един мач, независимо къде се играе той. Оттам нататък аз зная, че футболът е спорт, в който и двата отбора искат да победят. Някой път се получава, друг път - не. Единственото, което мога да гарантирам, е че моят отбор ще играе с желание за победа. Колко ще се получи, е въпрос понякога и на други фактори.
Извън футбола имате ли някакво хоби и остава ли ви време за него?
По-скоро ежедневие, което е свързано с децата ми, с техните грижи и проблеми. За съжаление, работата ми в друг град не ми позволява често да бъда с тях в последните месеци. Опитвам се, когато съм в София, да компенсирам това нещо.
Каква е цената на славата за вас?
Не бих казал, че в България може да има слава.
