От ноември миналата година във видинското училище „Цар Симеон Велики” се говори на китайски език, но не от всички възпитаници, а само посещаващите часовете на 25-годишната Уан Хаою от Китай. Тя е преподавател доброволец по програма на института „Конфуций”. Нейното пристигане в България е по програма на висшето заведение, по която е кандидатствало школото във Видин.
Мис Уан е шеста година студент в Пекин по специалността „Преподавател по китайски език на чужденци”.
Тя е от китайската провинция Шанси и сподели, че е имала възможност на избор за работа зад граница между САЩ, Унгария и България.
„Исках да дойда в Европа и избрах вашата страна, защото тя е малка и за мен не е толкова известна", каза Уан. Разговорът с нея се провежда на английски език с помощта на помощник-директора на училището Ирена Гъркова.
С влизането си в класната стая я поздравих с „ни хао”, при което тя се усмихна и спря за кратко урока, за да разговаряме. Вече е свикнала с Видин и на фона на многомилионния Пекин, спокойствието я удивлява и тя му се наслаждава. Харесва и храната, но най-много обича сирене, кашкавал и гювечета. Пристигането й във Видин, всъщност е първото й пътуване извън Китай. За обучението на децата от града мис Уан пристигна с куп учебници и тетрадки на български и китайски език, множество речници, както и електронен четец за всеки ученик. Пособията са дарени на видинското училище от института "Конфуций". Той има учебни бази в България - софийския и великотърновския университет. В момента в нашата страна преподават още 9 учителки от Китай. На 21 март учениците от СОУ „Цар Симеон Велики”, заедно с мис Уан, ще изнесат открит урок по китайски. Интересът към изучаването на сложния език е наистина голям. В часовете на чаровната преподавателка са се записали над 150 ученика. Те внимателно и прилежно усвояват йероглифите и произношението. Минимум 1 000 йероглифа трябва да знае човек, за да може прилично да се справя с китайския език.
"И самите ние в Китай цял живот учим езика си", допълни мис Уан. В свободното си време тя подготвя дипломната си работа и гостува на другите китайски учителки в България. Тя е едно дете в семейството на служител и медицинска сестра, които много й липсват. Посещава китайските ресторанти във Видин, но разликата между храната в Китай и предлаганата в местните ресторанти, е огромна. За това пазарува и готви в квартирата си. Общува не само с децата, но и с преподвателите в гимназията и не се чувства самотна. Понаучила е доста думи на български, но първите усвоени са "да", "не", "здравей" и "браво". Оборудвала се е с буквар и усилено изучава странният за нея български език. Прилага метод на преподаване с игри на английски. Наскоро, посещавайки китайски ресторант с група ученици, ги е учила на китайски рецепти. Целта й е да държи интереса на децата към Китай буден и същевременно да се забавляват.
На тръгване от България мис Уан ще си вземе розово масло, за което много е слушала. Ще занесе в родината си и многото подаръци от учениците и колегите си. На ръката й има мартеници и тя много хареса традицията. На въпроса ми дали би се върнала пак в България, тя отговори „С удоволствие. Тук намерих много приятели. Но първо трябва да завърша образованието си.”
Водещото мото в живота й е „Винаги се усмихвай”, което ми написа на един лист с два йероглифа и усмихната продължи часа си.
