Очакванията:
Колко нелепо е архизлодеят на България да е побъркан пенсионер с пушка. Бил е ловец, имал е пушки и дори муниции!? Странно, но това някак не е изненадващо. Такива неща има в дома на всеки ловец. Много по-страшни неща има в домовете на други хора, но те са си съвсем нелегални и за тях няма статистика. Но какво очаквате от един ловец? Да има воден пистолет и вместо патрони – бонбони? Същата тревожна новина е, че във всяка къща има арсенал от ножове. Ножове за хляб, за масло, за месо, назъбени ножове, тъпи ножове, че дори и вилици... Олеле, колко свирепо стана. Да не говорим за кирката в мазето. И всичко това е оръжие! Човек, ако иска да вреди, може да го направи и със заострена пръчка. Но проблемът не е в пръчката, а в човека и неговите решения.
А това, че има пушка, трябва да се има предвид и да се очаква, че тя може и да гърми.
Действия:
Значи имаме луд с пушка!
Въпросът, насочен към стратезите и тактиците по спец акции, е: „Какво правиш, като имаш луд с пушка?“ Каква е тактиката? Какъв е рискът за околните, полицаите и дори жертвата? Дали се атакува човек в афект с команди: „Стой! Предай се!“
Дали тактическият план не е бил – Отиваме и го арестуваме. И дали въобще е вложена мисъл в този арест? Защото от резултата лъха, че стратег на такава акция е някой, който досега е организирал само акции срещу тийнейджъри, които пушат в кенефа на училището и свалят филми от Интернет. Тоест, очакванията са били за никаква съпротива. Това се вижда от резултата. Но тук нямаме ученици, а луд с пушка. И резултатът е очакван.
Заключения:
Жалко за пострадалите и непрежалимо жалко за починалия полицай. Роднините на тези хора не се нуждаят от извинения, а от истината защо се случи точно това.
Странно, но отговорите започнаха да се политизират и да се изнасят в миналото. Някой преди това бил виновен... Странна логика. Ако я следваме, ще стигнем до главния виновник - Хан Аспарух. Всъщност, той наистина е виновен, че е създал тази държава. Време е да си понесе последствията. Политическите, де. Но в лясковската касапница няма нищо бившe. Тя е напълно настояща. Тя не е външен заем, който да има падеж.
България отдавна би по абсурди огледалния свят на Алиса. Тук всичко се оправя с безсмислено политическо говорене. Когато стане въпрос за цената на тока – политика. Кой би на мача снощи – политика. Кой катастрофирал – политика. Кой се напил и си опикал гащите – политика. Убийство – политика!
Политическото говорене престана да има връзка с главния мозък. Както Оруел го и описал - паткореч - възторжена, постоянно и хвалеща или обвиняваща и несекваща. Паткоречта убива мисленето. Тя дори не дава фалшиви отговори. Дори не е лъжа. Само шум, който приспива.
Непрофесионалният ми съвет е само един – Нека не превръщаме Лясковец в шум. Това убива.
И няма нужда да се повтаря за да анализираме онова!
Емил ЙОТОВСКИ
