Съседите Георги Новкиришки и Дамян Исаев рамо до рамо изградиха и запазиха през годините добрите отношения. Фактът, че живеят на пъпа на Враца, не ги прави повече или по-малко граждани, категорични са те. Врачаните си помагат взаимно, независимо че и двамата са инвалиди. 71-годишният бай Георги след сложна хирургическа интервенция губи част от гласните си струни, но чувството му за хумор не е оперирано, майтапи се със себе си той. Той по професия е механизатор и дълги години е работил в строително-монтажния комплекс във Враца. Шегува се, че в домочадието му превес имат жените /съпругата, двете дъщери и внучки/, което пък го прави горд баща и дядо. Допълва, че в къщата му живеят двама мъже и половина – визира себе си, внука и правнука си.
„Който се зажени в квартала, с удоволствие ще пея на сватбата му. Стига да ме поканят! А Дамян, хоро ще играе”, шегува се Георги Новкиришки.
Дамян е трудно подвижен след тежък инсулт. От ТЕЛК са определили 95% инвалидност след заболяването. За него няма кой да се грижи, дъщеря му е създала семейство във Варна. Живее сам с пенсия за инвалидност от 201 лева. В тази сума не са включени средствата за енергийна помощ. Не може да излиза да пазарува, стълбите до третия етаж на блока за него са истинско изпитание, но насреща винаги е бай Георги и хладилникът му не е празен. Дамян бил ръководител на цех „100” в бившето предприятие „Гаврил Генов” в областния град.
„Като свърша хляба, обаждам се на тате /така нарича съседа си/ и той отскача до магазина. Тича, защото може, а аз се боря с бастуна и му пея, понякога и стихове му редя”, хвали се Дамян.
Двамата са странна симбиоза, но доказателство за добрите междусъседски отношения са постоянните телефонни разговори и посещенията на Георги в дома на Дамян, който не може да слиза по стълбите.
Той се нуждае от човек, който да го обгрижва. Внесъл е документите си в териториалната дирекция „Социално подпомагане”. Действащият закон му дава право на придружител, но идвайки на място служител от социалния патронаж, установил, че мъжът се придвижва с бастун. Това е помощно средство, заради което не е нуждае от асистент, това е заключението на инспектиращия.
„Медицинската сестра видя, че макар и трудно, се придвижвам с бастун. Тогава каза, че няма да ми осигурят помощ чрез асистент. Разчитам на приятеля си Георги и на племенника си Николай, но той работи и не мога да го ангажирам с персоната си. Когато огладнея, викам на тате, че искам гозба и той ми носи”, сподели Дамян.
„Е, нали съм жп /женски прислужник/, приемам поръчки всякакви. Търкалям торбите, макар и не по железницата”, продължи в същия тон бай Георги. Определя себе си като женски прислужник, припомняйки, че семейството му се радва на женско присъствие.
Дамян преживява зимните дни, облечен с якето си, тъй като парите не стигат за отопление, но допълни, че това не е болка за умиране – има и по-тежки неволи в живота. Чака с нетърпение пролетните дни, въпреки лишенията, той полага грижи за саксийните растения в хола си. Апартаментът вече е клетка за авантюриста, но надеждата за по-добро бъдеще в родината не гасне.
Харесай официалната страница на "Конкурент" във Facebook
