Автор: Светла Иванова
Всяка сутрин около 8 часа, когато Берковица се разбужда, по улиците на града устремено крачи една жена. Тя знае къде отива, знае какво трябва да прави и е решена да го свърши добре.
Тя е кметът на Берковица Димитранка Каменова. Всеки ден изминава пеша разстоянието от дома си до кметството. Тръгва рано, за да има достатъчно време за разговори с хората, които я срещат по пътя. Често е първият човек, който влиза в общината. Не пие кафе в кабинета си, защото часове преди началото на работния ден е изпила своето първо сутрешно кафе.
„Закуската и кафето са сутрешният ритуал за семейството ми”, разказа с усмивка първата жена в Берковица.
Живее в къща с двор. Обградена е с много цветя и животинки, които й носят допълнителна топлина.
„От малка харесвам животните. Когато бях дете в двора ни имаше много животни, дори пауни и сърна”, сподели Каменова.
Днес в двора няма нито пауни, нито сърна, но пък семейството й се радва на зайци, куче и котки.
Денят на първата жена – кмет на Берковица, започва с животинките всяка сутрин в 6 часа, после я завърта работата. Кабинетът на Димитранка Каменова е отворен за хората не само в приемния ден, а винаги.
„За мен е важно какво мислят хората, гражданите на Берковица и повече слушам тези, които критикуват, а не другите, които хвалят”, каза градоначалникът.
Тя е убедена, че само ако има уши за критиката, ще бъде добър кмет, полезна на хората, които са й дали доверието си.
А иначе Диди, както я наричат близките, прави всичко онова, което правят съпругите и майките. Смята се за успяла, защото за една жена е важно какво семейство е завъртяла и как е възпитала децата си. А тя е свършила перфектно и двете неща. Синът й Иво е машинен инженер, взел живота си в ръце, вече работи, а майката се гордее с него.
Димитранка Каменова е завършила икономика на социалните дейности. Работила е в два банкови клона в Берковица, а после влиза в политиката, сяда на стола на зам. губернатора в Монтана и през 2011 година печели кметските избори в Берковица.
„Рискувах и не съжалявам. Смятам, че знам как да превърна моята Берковица в едно добро място за живеене. Трудности има, но важното е да не се отказваме”, убедена е Каменова.
Със сигурност тя се е научила да преодолява проблемите, да върви напред и да не спира, докато не стигне целта. Вероятно заради това е любителка на приключенските романи и често си препрочита „Граф Монте Кристо”, но книгите на Димитър Талев са тези, които стоят винаги на нощното й шкафче.
Не само литературата привлича първата жена в Берковица. Само най-близките й знаят, че стените на дома й са приютили 23 гоблена, ушити лично от нея.
Като всяка жена в управлението и Каменова признава, че не й достига време за семейството. Ежедневното готвене е поверено на съпруга, а тя върти засукани гозби в събота и неделя. Два часа през уикенда обаче са запазени за традиционното женско парти.
„От години имаме традиция. Събираме се приятелки, обсъждаме различни, типично женски неща и така си почивам”, сподели Каменова.
Суетата не й е присъща, няма любима марка дрехи, харесва синия цвят и винаги изглежда безупречно. Признава, че златото е нейният метал. От малка е свързана с него по доста особен начин.
Когато била на 14, татко й починал. Държавата й отпуснала пенсия.
„Всеки месец с тези пари си купувах нещо златно. Пазя всички тези неща, те са от баща ми”, разказа с малко тъга кметицата.
Знае кога е купила всяко пръстенче или брошка. Пази ги, защото това е споменът от баща й.
Като истинска берковчанка, Диди харесва и сребърните бижута. Често купува ръчно изработените филиграни на местните майстори. Те са нейните накити, когато пътува в чужбина. Така показва на хората там какво излиза изпод ръцете на талантливите бижутери в Берковица.
„Берковица е моето място. Била съм на доста места в света и всяко пътуване затвърждава у мен чувството, че моето място е този град в полите на Ком”, категорична е Каменова.
Тя харесва Балкана, ромолящата река, която разсича града наполовина, красивия площад, часовниковата кула, но истински е влюбена в хората. Широко скроени балканджии, които не плачат, а се борят с живота. Критикари, но и работливи, успяващи винаги да излязат от трудни ситуации.
„Заради тези хора приех да се кандидатирам за кмет и за секунда не съжалявам. Вярвам в тях и ще съм щастлива, ако и те вярват в мен. Целта ми е моите хора да бъдат добре, да останат тук, защото Берковица е магично място, което видиш ли веднъж, винаги те тегли обратно”, сподели Каменова.
А Берковица и нейните хора наистина са такива. Прозрял го е Вазов, знаел го и Радичков. Безработицата и беднотията днес обаче са притиснали градчето.
„Ако успея до края на мандата да докарам тук още една фирма, като „Капаска”, значи съм свършила добра работа. Категорична съм обаче, че бъдещето на моя град е планината и всичко, което тя може да даде на хората”.
„При един излет на величествения Ком видях като на длан цяла Западна България и Източна Сърбия. Ширине безкрайно, простори необятни, въздух, небеса...”, това са думи на Вазов, произнесени в края на ХІХ век. И днес това „безкрайно ширине” спира дъха, но то може да донесе и по-добър живот на хората, убедена е първата жена кмет на Берковица.
