Свети Трифон, по-известен като Трифон Зарезан, или Денят на лозаря е един от най-българските, най-жизнерадостните и обичани празници, запазен от векове в родните традиции. Тачим го като закрилник на лозари, винари, градинари и кръчмари. Сигурно и поради това, той винаги се чества с много веселие и вино.
Според изследователите, България е единствената страна по света, в която се чества Ден на лозаря. Смята се, че празникът е останал от времето на римското владичество на Балканския полуостров. Честването има дълбоко реалистичен смисъл, защото е свързано с една от най-важните дейности в лозарството - резитбата.
На този ден централният площад в Белоградчик се изпълва с хора. Градусът на настроението се вдига от изпълненията на духовия оркестър при местното читалище. По традиция се зарязва голямата лозница, намираща се непосредствено до самия площад. След празничния водосвет, се появява и Трифон Зарезан облечен в национална носия с лозарска ножица и бъклица вино. Той изпълнява ритуала по зарязването, полива лозницата с вино и благославя, като изрича думи за берекет от грозде, с руйно вино да преливат бъчвите, а народът да се радва на голяма веселба. Ритуалът се изпълнява и от кмета на общината, който приветства всички присъстващи и честити на имениците. На участниците, заели първите три места в конкурса "За най-омайно вино", се връчват грамоти и предметни награди. Същите отличия получават и победителите в конкурса "За най-качествен мед". Организаторите винаги осигуряват бъчва с вино, баници и бюреци, за да могат всички да вдигнат наздравици и да опитат от специално приготвените вкусотии. Колоритната атмосфера се допълва с народни танци и масово народно веселие.
Ежегодно, празникът се отбелязва и от винарска изба „Боровица” и винарска изба "Магура" в село Рабиша, които активно работят за възвръщане на старата слава на общината в отглеждането на грозде и винопроизводство. В последните години се увеличават площите с лозови масиви, а трапезните и шампанизирани вина на избите са предпочитани, както в страната, така и в чужбина. Според Адриана Сребринова, натрупала достатъчно опит в бранша, почвите в Белоградчишко са изключително благоприятни за отглеждането на лозови масиви. Това се дължи най-вече на спецификата им. Те са песъклива и каменисти, с високо съдържание на желязо, други минерали и микроелементи и вещества, отлагани милиони години, защото както е известно, тук е било дъно на море. Районът е еднакво подходящ, както за червени, така и за бели вина.
Трифон Зарезан много активно се отбелязва и от отделните домакинства в града и в някои от по-големите села. Лозовите масиви, основно са съсредоточени в местностите Маркашница, Крупец и Нарътанье. Тук повечето от собствениците имат и свои вили. Най-оживена е Правителствената падина, както казват на Маркашница. Названието е останало още от времето на соца, защото повечето от лозята и построените вили са на ръководители от различни области по това време, също на лекари и други по-влиятелни хора.
Няколко дни преди празника започва трескава подготовка. Групите се изнасят на терена, за да го почистят. Компаниите обикновено са смесени. Сигурно неслучайно един приятел навремето казваше, че една компания нищо не струва, ако в нея няма поне една жена. С пристигането, веднага се палят печките и се затопля базата. След това се излиза при лозето и се изпълнява ритуалът по зарязването. После жените започват да правят салатите. Обикновено на място се прави зелевата салата, задължително от кисело зеле, на която се добавя олио и се поръсва червен пипер. Зелевият сок предвидливо се оставя настрана в буркан, защото на следващия ден може да се окаже особено полезен. Мъжете по това време се занимават с разпалването на дървените въглища за барбекюто, което трябва да работи на пълни обороти. Там ще се пекат свински пържоли, наденици - домашни и от магазина, и други месни продукти. По-капризните от мъжете разпалват и огън навън в строго определеното място за това, където направо в жарта пекат пържоли алангле, защото така били по-ароматни и вкусни. Представители на някои от ловните дружинки пък са взели луканки и суджуци от диво месо. И така съвсем неусетно унесени в последните приготовления, започва и същинската част на празника. Всъщност и той, нищо, че е празник на виното, както всеки друг тръгва с ракия. Разбира се, че при такива салати няма как да се устои, а на трапезата има също и наложена баница с домашни кори. Някои от компанията предпочитат греяна ракия. С напредването на вечерта градусът на настроението се вдига. Вече се разливат вината. Всички те са букет, защото в Маркашница във всяко лозе има по около 10 сорта грозде. А те са главно хамбурски мискет, болгар, памид, кардинал, ркацители, сензо. Разбира се, че не може без директните сортове - бял и черен отел, виала, добружанка и кибрит, който може би се среща само в тази част на страната. Именно тези сортове дават силата и аромата на виното. Все по-оживени стават и разговорите свързани с празника. Някои говорят на по-висок глас, докато започнат и песните в компанията. Едни от любимите са "Девойко, мари хубава", "Целувката на Ана", "Имате ли вино", която е изключително популярна в турлашкия край. Не може да не се запее и някоя сръбска песен, от рода на:
"Кръчмарице, йош вина наточи
да пиемо, све до краю ночи-
живот тече, живот брзо пролази,
после свакье ночи - зора долази..."
Или пък:
"А я сам негде руйно вино пио,
а я сам негде с другом сречан био,
а ти, а ти, ти си ме чекала..."
Това е и моментът, когато компанията излиза навън, където се продължава с песните и може да се заиграе и някое хоро.
На другия ден ставането е около обяд. По-ранобудните, след бурната веселба са се погрижили за закуската, която наред с другите неща, задължително включва супа или постен боб варен в гърне, приготвен по специална рецепта. Мъжете по някое време взимат бутилка вино и отиват да се видят със съседите и да разменят някоя приказка. Може да се изиграе и някоя игра на карти. После идва обядът, който включва готвени ястия от турлашката кухня. Има и капама. С настъпването на вечерта, отново се повтаря програмата. Неделният ден закуската е също по обедно време. Около 16 часа започва обядът и продължава някъде до 19 часа, защото вечерта всички трябва да са по домовете и да се подготвят за новата работна седмица.
И така празникът трае три дни. Някои ще кажат "много време, не омръзва ли, как се издържа”? Участниците обаче винаги могат да ви опровергаят. Защото действително в приятна компания и при добра организация с много настроение, музика, песни, танци, турлашки лакърдии и смях, времето минава неусетно. В някои от вилите даже се разиграват сценки и скечове. Сред най-оживените вили са тези на Васко Маджаров и Ангел Джунински, където могат да се съберат и повече хора.
В днешните времена народният празник Трифон Зарезан се повтаря два пъти за по три дни – около 1 и 14 февруари. Тази практика, отдавна се наложи в бита на хората. Това е празник, който дава сили, надежди и зарежда с позитивизъм за много напред.
