Хората в Северозапада казват, че домашното вино е като духовата музика - нито сватба, нито погребение минават без него. Особено тук, в региона, където в почти всяко мазе има буре, а вечер хората изнасят от него запотени канички.
Както е казал народът, всеки си хвали стоката, но със сигурност една изба във Вършец се гордее с най-доброто си вино в региона. Това е бащиният дом на кмета Иван Лазаров. Къщата, строена в началото на 30-те години на миналия век, предизвиква любопитството на всеки, който я види. В приземието е избата, която пази истории, разказани на чаша вино. И днес кметът Лазаров произвежда истинско рубинено съкровище.
„Познавачите казват, че тази божествена напитка говори с милиони гласове на милиони езици. Има вино за радост, има вино и за тъга”, казва инженер Лазаров. Виното е не само негова страст, то е и негова професия. Завършил е университета за хранителни технологии в Пловдив – единственото място в България, където човек може да разбере тайните на храните и напитките. Традицията го накарала да избере този ВУЗ, от който диплома има и майка му.
„Първоначално исках да се занимавам с парфюмерия и да изучавам тайните на етеричните масла. Стана така обаче, че попаднах в специалността, която наднича в тайните на виното”, припомня си Лазаров.
В началото на 90-те години той пробва да стане част от голямата индустрия. Канят го във фирма за производство на спиртни напитки, в която 10 години работи като главен технолог.
„Това промени живота ми. След едно десетилетие работа реших, че е време да направя нещо у дома. Спрях се на виното, защото е уникална напитка, която датира отпреди Христа, от епохата на римляните, това е напитката на боговете”, разказва кметът.
Избрал червеното, не само защото за бялото вино има една единствена песен, а защото производството му е доста по-сложно, изисква по-специално оборудване и по-специална технология. Така рубиненият елексир станал част от живота на Иван Лазаров.
Червеното вино е традиционно за Северозапада и особено за балканския район. Гроздето, което ферментира в буретата на градоначалника идва от района на Асеновград. Тайната е в съчетаването на сортовете.
„Моето вино винаги е 10-15 процента каберне и между 85 и 90 процента мерло. Това за мен, като технолог и професионалист, дори като консуматор, е една от най-добрите формули, за да се получи едно богато на аромати и вкус плътно вино. Прекрасно е като младо, а има и потенциал за отлежаване”, споделя създателят му.
Като истински професионалист, инж. Лазаров спазва класическата технология за производство на червено вино. Елексирът отлежава в дъбови бурета. Дъгите им са обгорени по специален начин и така се получава онзи невероятен, божествен вкус на лек карамел.
„И бъчварите си имат тайни. Колкото е по-добър един бъчвар, толкова по-добър е и винарят”, с усмивка споделя производителят.
Иван Лазаров признава, че най-голямо удоволствие му доставя чаша вино с приятели, изпита в избата.
„Дегустацията на вино е професия, изкуство и майсторлък. Но да опитвам по чаша от всяко буре, е истинско удоволствие, защото макар и да изглеждат еднакви, буретата си имат тайна и именно там е майсторлъкът, да я откриеш”, изтъква най-добрият винар сред кметовете.
Вино Иван Лазаров купува от професионален интерес. Иска да знае вкуса на новопоявилите се марки на пазара. От 15 години е сред най-редовните посетители на винариите, които се организират ежегодно по време на пловдивския панаир. Започнал е като студент и до днес няма пропусната година. Там дегустира всяко вино, спечелило награда, и така си сверява часовника. На база на всичко, което знае за виното и на всички вина, които е опитвал, кметът на Вършец е категоричен, че едно от най-хубавите е българското.
„Нашето вино по нищо не отстъпва нито на австаралийските, нито на чилийските вина. При нас класните вина се продават за 10 евро бутилката, а същият клас в Италия или Франция може да стигне и до 100 евро”, коментира ценителят, който е доволен, че винарството в България се развива.
Дали истината е във виното или не, всеки сам може да прецени, но едно е ясно – виното има душа, то не може само да се пие, то трябва да се усети, убеден е кметът на Вършец. Припомня думите на Юго, че „Бог е създал водата, а човекът - виното” и на Хемингуей, според когото „Виното е най-великото постижение на цивилизацията”. Иван Лазаров обаче е убеден, че виното е като дете – създава се и се отглежда с любов.
