„Конкурент” представя най-добрите спортисти в областите Враца, Видин и Монтана, в най-новата си рубрика "Закуска с шампиони"!
Цветелина Цветанова e състезател по самбо и джудо, а от тази година и по борба. Спортист на СК Борба, Самбо, Джудо /Видин/. Занимава се в клуба от 7 г. Неин личен треньор е Пламен Петров. Цветанова е спортист №1 на Видин за 2013 г.
През миналата година тя стана за трети път световен шампион по самбо за девойки до 18 г. в категория до 40 кг. В същата категория и възраст е първа в България. Взе златен медал и от държавния личен шампионат по самбо за 44-килограмови девойки до 20 г.
Постиженията й в джудото са: бронзов медал от световното първенство в Маями, злато от Европейска купа за девойки старша възраст в кат. 40 кг, 5 място в шампионата на Стария континент, републиканска титла за девойки старша възраст /40 кг./, 3 място на държавен личен шампионат за девойки /44 кг/ до 21 г.
Каква бе изминалата 2013 г. за теб?
Изминалата година бе успешна и емоционална. Имах сериозна контузия в кръста още в началото на 2013 г., заради която пропуснах някои състезания. Най-ценният ми медал досега е от световното първенство в Маями. Той е първи за страната ни във възрастовата група девойки старша, в 60-годишната история на българското джудо.
Каква очакваш да бъде 2014 г.?
Очаквам да бъде много здрава и успешна година, без контузии и без травми.
Как попадна в спорта?
Преди да започна да тренирам, аз се занимавах с народни танци в ансамбъл „Детелина”. Веднъж, на игра започнахме да се борим с Глория Василева, която е европейска шампионка по самбо, и на мен ми хареса. Родителите ми бяха против спорта, но аз съчетавах тренировките с народните танци. Накрая взех решение да се отдам само на състезанията и подготовката за тях.
Какво ти струват успехите, каква е цената им?
Успехите ми струват много лишения, много упоритост и желание. Не съжалявам, защото няма по-хубаво нещо от това да се изкачиш на първото място и да чуеш химна. То е безценно за един спортист.
Как протича един твой тренировъчен ден?
Сутрин ходя на училище, след това имам малко свободно време докато настане часът за тренировка. Така е всеки ден.
Твоят емоционален допинг е…?
Емоционалният ми допинг е подкрепата на моите близки, приятели и най-вече на треньора.
На какво те научи спортът?
Спортът ме научи на дисциплина, уважение, респект, да не се отказвам, да се боря винаги докрай, както в спорта, така и в живота.
Може ли да си представиш живота без спорт?
Всъщност не мога да си представя живота без спорт. Той ми е ежедневие, може би, защото имам още цели за постигане. Когато съм в залата се чувствам добре и се забавлявам. Спокойна съм и най-вече правя това, което ми харесва - тренирам.
Как се надъхваш преди изява?
Не се надъхвам, както повечето - с музика, а просто си казвам: „Толкова много труд положих, сега трябва да се представя на ниво. Заради мен и заради треньора!”.
Какво включва закуската на един шампион?
Честно казано сутрин не закусвам. Ха-ха, едва ли такава трябва да бъде закуската на един шампион. Моята закуска всъщност е много желание, упоритост и воля всеки ден.
