На 7 февруари се навършиха 14 години от официалното договаряне между България и Румъния в Брюксел за изграждане на втори мост над Дунав при Видин и Калафат. Проектът е част от паневропейски транспортен коридор 4 и има ключово значение за цялата Югоизточна транспортна ос на Европа и на трансевропейската транспортна мрежа с възможности за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница.
Проучванията за строеж на мост между България и Румъния започват само няколко години след Освобождението. Тогава народното събрание приема решение да се построят няколко жп линии в страната, а дипломатите ни в Букурещ да разузнаят каква е нагласата на румънците. Те трябвало да проучат дали Румъния би приела да се построят два моста над Дунав - единият да е някъде между Видин и Оряхово, а вторият - между Русе и Свищов. Северната ни съседка тогава предлага мост при Свищов. Двете държави наистина започват строителство, но 70 години по-късно при Русе.
Местната власт във Видин обаче не бездейства. През 1909 година на митинг е приета резолюция за изграждане на мост Видин-Калафат. Дни по-късно народните представители от Видинско, Кулско и Белоградчишко в писмо до председателя на министерския съвет посочват, че мостът при Видин-Калафат ще е "най-късият път от Централна и Югоизточна Европа до Адриатическо и Бяло море". Мотивите Видин да иска мост са групирани в три категории - национални, икономически и стратегически и са изложени на почти три страници. През 80-те години на миналия век в България започва обсъждането на идеята за по-пряка и бърза връзка на Видин и страната с Централна и Северна Европа чрез алтернативен път през Видин, която да замени действащата от десетилетия железопътна и автомобилна фериботна линия Видин-Калафат с комбиниран мост. Реалните планове за строителството на втори мост над река Дунав в участъка между България и Румъния датират от края на 90-те, когато транспортните връзки между Централна Европа и Близкия Изток са затруднени от ембаргото и военните действия в Югославия. Според договора мостът е с дължина 1 971 м, като включва по две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана железопътна линия и велосипедна алея. Работите по инфраструктурата предвиждат изграждане на нова товарна железопътна гара и 7 км нова железопътна линия, реконструкция на съществуващата пътническа гара и строителство на четири пътни възела на две нива.
На 26 юли 2004 г. министерският съвет одобрява финансирането на проекта. На 18 февруари 2005 г. министърът на финансите и координатор на помощта от ЕС Милен Велчев и ръководителят на делегацията на европейската комисия в България Димитрис Куркулас, подписват меморандум за финансиране строителството на Дунав мост 2 на стойност 225.8 млн. евро, от които 70 млн. евро са безвъзмездна помощ по програма ИСПА. През септември 2005 г. е ратифициран финансов договор с европейската инвестиционна банка за пусков срок декември 2009 г.
На 24 януари 2007 г. народното събрание ратифицира споразумението между България и Румъния за изграждане на нов мост над река Дунав.
В Румъния са планирани 8-километров път, 3-километрова магистрала и 3.5 км железопътни линии. Изграждането на път и жп линия в северната ни съседка са финансирани с 57 млн. евро от ЕС и 12 млн. евро от държавата. Проектант на моста е инж. Карлос Фернандес Касадо.
Строителството напредва значително през 2012 г. На 14 юни 2013 г. в присъствието на еврокомисаря Йоханес Хан мостът е открит официално и още на следващия ден влиза в редовна експлоатация.
