До 14 дни можем да се откажем от покупка, направена през интернет, без да даваме обяснения на търговеца, пише вестник "Монитор". Това гласят промените в Закона за защита на потребителите, които бяха приети вчера от депутатите. Купувачът може да не посочва причина за своето решение, а продавачът не дължи обезщетение в този случай. Двуседмичният срок тече от датата на сключване на договора, когато става дума за услуги или от момента, в който стоката попадне реално в ръцете на потребителя. Законът предвижда възможността потребителят да си поиска парите и да развали договора за покупка при нова повреда, ако преди това три пъти търговецът е ремонтирал рекламираната стока гласят още промените в законопроекта, направени по предложение на Министерския съвет. В този случай е нормално купувачът да поиска възстановяване на заплатената от него сума, а търговецът да я заплати. До 3000 лева глоба може да отнесе търговецът, който не е дал достатъчно информация на потребителите. Законът определя, че хората трябва да знаят достатъчно не само за адреса на фирмата и основните характеристики на стоката, но също така и за правото на отказ и условията, при които договорът може да се развали. Най-високата глоба, предвидена от закона - от 50 000 лева, може да бъде наложена в случаите, когато търговецът използва търговски практики, които накърняват икономическите или колективните интереси на потребителите. Междувременно стана ясно, че ще има още законови промени, чрез които да се засили регулацията при бързите кредити. Засега е прието заемите под 400 лв. също да попаднат в обхвата на Закона за потребителския кредит. От думите на депутата Георги Анастасов стана ясно, че трябва да се въведе таван за годишния процент на разходите (ГПР), в който освен лихвата са включени всички такси и комисиони. Той обясни, че такава практика има в няколко европейски държави, сред които и Италия. „Има примери за хора, които теглят 1000 лв. и трябва да върнат 12 000“, посочи той. Шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев обясни, че ще бъде въведен режим на лицензиране. Тепърва ще се решава и коя институция да отговаря за контрола върху фирмите за бързи кредити. Според запознати най-подходящо е това да бъде Комисията за финансов надзор. Премахването на някои банкови такси с промени в Закона за потребителския кредит може да доведе до оскъпяване на заемите за гражданите. За това предупреди подуправителят на БНБ Димитър Костов в парламента при гласуване на първо четене на новите текстове. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев обясни, че вносителите няма да се съобразят с исканията да не се забранява събирането на определени такси. Въпреки изразените резерви депутатите от бюджетната комисия приеха на първо четене промените. Те се обединиха и около идеята текстовете между двете четения да се прецизират, като се ползват експерти от БНБ.
