Анета Димитрова е на 22 години от Козлодуй. Въпреки крехката си възраст, вече е избрала своето призвание в живота. Желанието й е да стане акушер. Анета е студент в ІV курс във филиала на медицинския университет във Враца, специалност „акушер”.
Анета, какво те накара да избереш именно тази професия?
Акушерската професия, освен че изисква много отговорност и професионализъм, изисква и много любов към работата и пациентите. В последната година започнах практика във врачанската болница МБАЛ „Христо Ботев” и се убедих, че не всичко е теория. Трябва човек да дава и от себе си.
Кога прецени, че това е твоето призвание?
Още когато бях дете, исках да се занимавам с нещо, което е в сферата на медицината. Родителите ми също ме подкрепиха и това ми помогна в избора. Впоследствие се ориентирах, именно към акушерството. Бях се вдъхновила и от една моя близка, която също е акушер.
След като завършиш висшето си образование, къде искаш да се реализираш – в България или чужбина?
Разбира се, че ще избера родината си. Все пак тук сме се родили. Колкото и клиширано да звучи, това е мястото, където сме родени, това е и мястото, на което трябва да се развиваме. Най-вече, че ние младите сме тези, които можем да променим нещата за едно по-добро бъдеще на България.
Имаш честта да си част от програмата, осигуряваща стипендии за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи. Откъде научи за нея?
Тази програма силно мотивира младежи от ромски произход да развиват своите знания и професионален опит в сферата на здравеопазването. За нея научих от позната на моето семейство. Тя ми предложи и реших да опитам. Програмата предоставя страхотни възможности за студентите от ромски произход. Голяма част от нещата са осигурени. Ти трябва само да покажеш своите знания и силна мотивация в обучението си и най-вече - добър успех. Програмата поема нашите семестриални такси, голяма част от допълнителните учебни материали, като помагала, учебници и т.н.
У нас има нагласа, че всички роми са необразовани и не искат да променят това. Какво е твоето мнение по този болезнен въпрос?
Не трябва всички да бъдат слагани под общ знаменател. Образованието до голяма степен зависи от родителите. Те трябва да са тези, които ще мотивират децата си. Трябва да ги насърчават да се развиват, за да имат по-добър старт в живота. Образованието е изключително важно и не е невъзможно. Именно такава е и идеята на програмата, която е за студенти от ромски произход, да я популяризираме и мотивираме млади хора, които са амбициозни и отговорни да покажат на всички останали, че има и такива представители на ромската общност, които искат да се развиват.
Какво казваш на младите майки от ромски произход на стажа си в болницата?
Говоря с тях, въпреки, че те вече са направили своя избор в живота, но никога не е късно човек да продължи. Това, че са станали майки млади, не означава че трябва да спрат развитието си. Всичко е в техните ръце. Да, по-сложно е, когато трябва да се грижат за семейство и деца, но не е невъзможно.
Какво е твоето пожелание в Деня на родилната помощ?
Пожелавам на всички, както сапуна се изплъзва от ръцете, когато се мият, така лесно да протече и раждането. Здраве и успех на всички в личен и професионален план. Искам да благодаря на старши акушер Вили Цветанова от АГО на МБАЛ „Христо Ботев” и на д-р Иван Кръстев, както и на целия персонал в отделението. Всички са позитивни и добри хора, които ни помагат изключително много.
