Ваня Петрова е на 23 години, от Враца. Студент е в ІІІ курс във филиала на медицинския университет във Враца. Избрала е специалност „акушер”. Ромка е и не се срамува от това. Тя е доказателство, че сред това съсловие има много млади хора, готови да градят своето бъдеще.
Ваня, разкажи повече за това как избра тази специалност?
От малка исках да се занимавам с нещо, свързано с деца. Представях си как ще работя в такава област и затова реших да уча за акушер. Баща ми също изигра голяма роля за решението, което взех. Той ме мотивира много, а и аз сбъднах една негова мечта. Той е завършил само средно образование. Когато е бил на моята възраст, мечтаел да е висшист, но по една или друга причина не е имал тази възможност, за съжаление. Аз обаче го направих.
Какво за теб е акушерската професия?
Професия, която изисква отговорност, професионализъм и любов. Тук отговаряш не за един, а за два живота. Този на родилката и на новороденото. Безспорно е, че това е изключително трудно и отговорно нещо –голямо призвание е да бъдеш акушер. Не отричам, че всяка професия по някакъв начин е трудна. Няма лесно нещо в този живот, но за мен тази специалност е една от най-трудните и отговорни.
Ти също си част от стипендиантската програма на ромския образователен фонд – Будапеща „Стипендии за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи“. Трудно ли попадна в нея?
Аз втора година съм част от тази програма. С много добър успех съм, почти отличен. Гордея се с този факт, защото е основният, за да си в тази програма. Знам, че при стартирането й, студентите са били доста малко, но с течение на времето броят нарасна. От няколко години много роми учат, благодарение на нея. Това е нещо много хубаво.
Няма как да пропусна въпроса с неграмотността на хората от ромската общност. Какви са твоите впечатления, ти си пълна противоположност на образа, който вече е изграден?
За съжаление, неграмотността сред ромите е голям процент. Това не може да се отрече по никакъв начин. Но има го и този момент, че нещата започват малко по малко да се променят. Аз имам и други впечатления. В последно време се срещам с много роми, които са със завършено висше образование или такива, които следват в момента. Смятам, че след време този етикет ще се изчисти и няма да бъдат слагани всички под общ знаменател.
Ти си студентка, но ти предстои и да станеш съвсем скоро майка. Как ще съчетаваш отговорностите?
Да, така е. В момента съм в VІ лунарен месец. До момента това не ми пречи на образованието. Справям се. Занапред няма да се отказвам, напротив. Детето е едно прекрасно нещо, което пожелавам на всеки човек, но обучението е много важно. Ще стана майка, но не бих прекъснала образованието си. Ще дам всичко от себе си.
Какво ще пожелаеш за деня на родилната помощ?
Пожелавам на всички колеги една успешна година. На състудентите - една успешна сесия, хубави оценки на изпитите. На себе си ще пожелая да завърша образованието си и да се реализирам тук, а не в чужбина. За това мечтая. На всички пожелавам най-вече много здраве и упоритост във всяко начинание, без значение дали са българи или роми. На всички млади хора им пожелавам да не спират да следват мечтите си, да продължават да се образоват, да не се отказват никога.
