С благословението на видинския митрополит Дометиан вчера в катедрален храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“ бeше отслужена тържествена утринна и вечерна света литургия в памет на св. Ромил Видински /Бдински/, един от небесните покровители на Видин и неговите граждани. Извършена беше и лития с иконата на светеца около храма. Според каноните на църквата, светата литургия се служи вечерта преди празника. Това подреждане на богослужебната програма дава възможност на християните да се помолят и достойно да отбележат паметта на сетеца, без да се притесняват кога и как да присъстват на богослужение.
„Празникът се отбелязва в работен ден, повечето вярващи имат своите социални обязаности и вечерното богослужение е с цел вярващите да не бъдат лишени от възможността да отдадат Божието Богу, обясниха от Видинската митрополия. След богослужението традиционно се благославя и коливо в памет на светеца, който е роден във Видин.
На 16 ноември духовенството на катедралния храм "'Св. вмчк. Димитър Солунски" водено от председателя архимандрит Поликарп направи поклоническо пътуване в Сърбия. Групата посети манастира „Въздвижение Господне“, където е гробът на св. Ромил Видински. Манастирът е мястото, в което се оттегля светецът след злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. Тогава св. Ромил напуска Атон и се преселва с учениците си в Авлона. Впоследствие се местят в Раваница в манастира “Св. Възнесение”, където е починал на 16 януари 1375 година.
Майката на светеца била българка, а баща му – грък. При кръщението му бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си. Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира “Св. Богородица Пътеводителка” бил подстриган за монах с името Роман. Неговото послушание и благоговението му пред Бога, любовта му към всички и най-вече към болните, били известни на всички братя в търновската “Света гора” и в местността Устие, така всички започнали да го наричат Калороман по гръцки или Добрият Роман по български.
