За пръв път белослатинското село Габаре отпразнува ромския празник Банго Васил. В понеделник, 13 януари, когато се отбелязва Бъдни вечер - по традиция на селския площад се събраха десетки роми, за да почетат празника. Инициативата за организацията на Васильовден бе на местния клуб „Амалипе” към центъра за развитие на малцинствата. В тържеството се включиха повече от 30 малчугани, участници от НЧ „Зора–1904” и възпитаници на местното училище „Христо Ботев”.
„Щастлив съм, че днес сме се събрали да отбележим един от най-важните празници в ромската общност, а именно - ромската Нова година. Това е традиция, успяла да се съхрани през годините и носи своята символика, чрез така наречената вечерница или вечерта на 13 срещу 14 януари”, приветства празнуващите представителят на клуб „Амалипе” Сашо Сашов.
Пред местните роми той разказа за преданията и митовете, които и до днес са се запазили и се предават на поколенията.
„Ние, ромите, има с какво да се гордеем, защото имаме своята култура, традиции и сме допринесли за развитието на културата на страната, в която живеем и както ние, така и държавата ни трябва да се гордее с нас. Ние сме част от културата и наследството на Европа и света. Гордеем се, че сме оцелели през вековете, че сме запазили езика и традициите си. Гордеем се, че нашата култура и история са допринесли за развитието и културата на другите народи. Горди сме, че ние можем и искаме да живеем заедно и уважаваме културното наследство на другите”, допълни Сашов.
От името на местния клуб „Амалипе” гостите бяха приветствани с добре дошли и бахтало нево бреш, което в превод е честита Нова година.
Хлапетата от ЦДГ „Червена шапчица” излязоха първи на сцената, за да представят песента си „Нощ на чудесата”. След това малките таланти от забавачката изиграха и мажоретен танц. На сцената бе пресъздадена и ромската традиция на Бъдни вечер, когато цялото семейство се събира в къщата и вратите се заключват. До полунощ никой не бива да излиза навън, както и никой да не идва на гости, защото може да избяга късметът. На специална ниска кръгла маса /синия/ се подрежда вечерята - сварена гъска, петел или пуяк, сарми и късмети от дрянови пъпки, баница, сурово жито, ориз и празничен хляб. Някои роми слагат край масата и инструментите, с които си изкарват прехраната, за да бъдат благословени. Преди да започне вечерята най-възрастната жена прекадява трапезата с тамян или въглен, като нарича тедело Делбутбахт, бутсастипе, бут лове – да даде Господ много щастие, много здраве и много пари. След това членовете на семейството целуват ръка на своите родители, за да поискат прошка за всички грехове, сторени през изминалата година. След опрощаването, родителите вземат в ръце празничния колак и го разчупват на две. В когото остане по-голямото парче, неговият късмет
е да храни семейството през годината. След това майката отчупва на всяко дете по едно парче от колака. Първата хапка не се изяжда, а се увива и поставя под възглавницата. Ромите вярват, че сънят сънуван върху тази хапка, показва какъв ще е късметът през новата година. С голямо очакване децата следят какво ще им се падне от баницата с дряновите пъпки. Трапезата през нощта не се вдига, за да бъде плодородна годината. В полунощ настъпва Нова година. От този момент започва сурвакането. В миналото сурвакари са ставали само големите мъже. Те се организирали в сурвакарски дружини и в полунощ са тръгвали да обикалят из селото. Днес сурвакари стават деца. При ромите през нощта срещу 14 януари се сурвакат само родителите, а на следващия ден - съседи и роднини.
За празника си ромите от село Габаре, които са преобладаваща част от населението 800-1 100 души, си пожелаха най-вече здраве, щастие и работа.
