Откритата в стените на черквата на Лопушанския манастир 300-годишна икона след настъпването на 2014 година се превърна в чудото на Северозапада. Хиляди миряни от всички посоки на България пристигат ежедневно в манастира, за да се докоснат до Божията майка, изобразена на иконата.
Чудо е всичко около тази икона – начинът, по който монасите я откриха, интересът на хората и вярата им, че ако я докоснат, нейната сила ще ги подкрепи.
Игуменът на Лопушанския манастир – Величкият епископ Сионий не крие радостта си от всичко, което се случва в последните дни.
„Хората наистина имат нужда от чудеса, от вяра, че ще успеят да преодолеят трудностите си. И Бог им ги даде”, разказа игуменът.
В първите дни на 2014 година на личния телефон на дядо Сионий позвънила Мария от София.
„Дълбоко вярваща християнка е. Тя ми разказа, че е сънувала сън и от него разбрала, че на определено място в стените на нашия храм е зазидана стара икона. Пророческият сън ни отведе до тази обкована със сребро икона на Светата Дева с Младенеца”, уточни дядо Сионий.
След благословията на митрополит Дометиан игуменът разказа историята и само за няколко дни тя достига до ушите на стотици хиляди вярващи в България.
Телефонът на дядо Сионий звъни непрестанно, обаждат се важни люде, обикновени хора, журналисти и всеки иска да узнае повече за чудотворната икона. Тя е такава, убедени са монасите в светата обител.
„Иконата има сребърен обков, а такива са само чудотворните. Начинът, по който я открихме, също е чудо. Платното, с което беше загъната, показва тленността. Тази старинна тъкан ни сочи, че винаги има кой и какво да запази в светините и те остават живи”, сподели дядо Сионий.
На гърба на иконата са изобразени финикова палма и два кипариса. Кипарисът е символ на приемственост, а финиковата палма - на благодатта. Личи, че дървото е горяло.
И макар че България е малка страна, не всеки, които иска, може да се докосне до чудото. Заради това след консервацията дядо Сионий планира иконата да посети черкви и манастири в далечните краища на родината.
„Ще споделим тази огромна духовна радост с всички.”, категоричен е дядо Сионий.
Сред първите помолили се пред вековната светиня беше певицата Поли Паскова. Тя престоя в манастира няколко часа, пи чай с монасите и им донесе дарове.
Как е попаднала чудотворната икона в стените на храма, засега може само да се гадае. Нужни са очи на експерти, за да преценят всяко камъче и всяка тухла, с които тя е била зазидана.
Много са легендите на Лопушанския манастир. Според една от тях, преди да бъде опожарен в средата на VІІ век местните хора са спасявали иконите. Жени ги крили в пазвите си и ги пренасяли в домовете си, а после в средата на ХІХ век ги връщали обратно.
На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановяването на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи - Славинската.
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Превръща се в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си "Под игото".
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий /сега Доростолски митрополит/, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
Делото му поема доста години по-късно епископ Сионий. И в момента в светата обител кипи усилено строителство. Изградена е нова по-малка черква, където се служи през зимата. Достроено е манастирското крило. Там дядо Сионий ще направи столова, за да може всеки поклонник да си тръгва нахранен от това свято място.
Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски. Няма стенописи.
