Врачани са готови да заложат дори колите си, когато закъсат за пари. Това показа проверка на наш екип в няколко от заложните къщи в града. Има фирми, които броят кеш и вземат лек автомобил на съхранение, на паркинг. Оказа се, че и желаещи да ги заложат, не липсват. Почти всички, които залагат колите си, ги откупват бързо – за месец-два.
„Това са хора, които имат спешна нужда от пари и когато ги намерят от друго място, се връщат за автомобилите си“, каза Владимир Петков, който работи в заложна къща от няколко години. Закъсалите оставят колите си за суми, значително по-ниски от пазарната цена. Автомобилите струват около 1 000 – 1 500 лева, а за тях собствениците взимат суми, според нуждата си. Макар и рядко, има случаи, в които остават неоткупени. Тогава заложната къща ги продава на цена, равна на начислените лихви и вложената сума.
В заложната къща, където работи Владимир Петков, се залага и музикална техника. Екип на „Конкурент” видя голяма тонколона, подходяща за заведение. Заложени бяха и за компютър, както и малък синтезатор. В обекта се предлагат множество телефони, неоткупени навреме. На тезгяха е поставен лаптоп „Леново“, както и голяма плазма. Няколко цифрови апарата също са на рафтовете за продан. Владимир Петков сподели, че е залагана и скъпа фотографска техника – професионален фотоапарат с обектив.
Предимно се оставят златни изделия. Много от заложните къщи вече приемат само благородния метал. Бижутата винаги могат да се протъргуват, ако собствениците им не ги откупят. Стойността винаги остава същата и възможността за загуба на инвестицията е малка. „Дори и при финансова криза, има хора, търсещи бижута при нас за различни поводи – сватби или балове“, обясни Петков. Той допълни, 95% от заложните къщи в България работят само със злато.
Много по-сложно е с техниката, тъй като купувачите са малко. По-лесно е телевизор да бъде закупен от голяма верига магазини на изплащане, отколкото да се вземе от заложна къща за пари в кеш, и то втора употреба. Вещите се продават по-трудно, а пък и няма голям избор – продават се единични бройки от случайни модели.
Работата на заложните къщи се подбива и от бързите кредите, които са лесно достъпни - само срещу лична карта, макар и с висока лихва. Такива фирми има на всеки ъгъл и оттам всеки може да си вземе бързи пари за няколко часа, вместо да заложи вещите си.
„Откакто бързите заеми се разпространиха масово, бизнесът на заложните къщи рязко намаля“, сподели Владимир Петков.
„Преди 3-4 години имаше по 50-60 залога на ден. Стоката бързо се превърташе и дори при 3% лихва работехме на печалба“, допълни Петков.
Заложните къщи във Враца са 30, а в Мездра – 7. Те се появиха преди десетина години. В областния град има по две заложни къщи на улица, например в ж.к. „Дъбника“.
Изискванията за откриване на такива обекти са високи – нужни са множество разрешителни и удостоверения. За да се отвори заложна къща, според Владимир Петков, са нужни и много пари, свързани не само с първоначалната регистрация и документация. Трябват поне около 150 000 лева, за да функционира обектът нормално.
„С 25-30 000 лева никой няма да успее, това ще са пари, хвърлени на вятъра. В началото е трудно, защото първите месеци възвращаемостта е малка. Докато инвестицията се завърти и се превърне в печалба, е нужно време. За да има пари, трябва да се започне с капитал – друг начин няма”, конкретизира Петков.
