В мирно време България може да загуби 6169,5 декара (или 6,1 кв. км) от територията си. Това са пясъчни острови по Дунав, които се местят ту в румънски, ту в български териториални води от двете страни на водната граница. Тя пък условно минава през средата на реката, но заобикаля островите, които не могат да се разцепят на две. Проблемни са осем образувания, чиято национална принадлежност трябва да се преразгледа (виж справката долу), съобщава в. Труд.
"Въпросът трябва да се реши от външните министерства на двете страни", заяви директорът на агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (АППД) в Русе Георги Георгиев.
Според Конвенцията за определяне на речната граница между България и Румъния от 1908 г. ревизия би трябвало да се прави на всеки 10 години. А последната проверка на българо-румънска комисия е била още при правителството на Иван Костов преди 13 години. И от тогава досега и двете страни си "траят", улисани в по-важни държавни дела. А островите си плуват по реката и хората от двата бряга си ги използват както намерят за добре. От Външното министерство казаха вчера, че въпросът с островите вече е прехвърлен на Гранична полиция и тя трябва да се разбере с румънската страна. От Гранична полиция не успяха да коментират до редакционното приключване на броя. По лоцмански данни в българо-румънския участък на Дунав от устието на Тимок до Силистра има 150 острова. Комисия трябва да ги оцени и да постигне взаимно обезщетяване. Грубите сметки показват, че България може да загуби споменатите над 6100 декара, а да получи от Румъния едва 3200 дка, а може и по-малко, ако не защити добре интереса си. И докато чиновниците се мотаят, животът си тече. Например българският остров Ветрен, който е на 20 км от Силистра, отдавна е под разпореждане на румънските власти. Подобна съдба заплашва и остров Цибър срещу ломското село Долни Цибър. Български са станали само румънските острови Въжъетоаре край Силистра и Копаница до Козлодуй. Пренасяните при високи води пясъчни наноси се утаяват около островните групи и променят потока на реката, обясни шефът на АППД Георгиев. Някои дори се сливат с брега. Големината им е различна и стига до 8000 дка. Повърхността на островите е на около 6 метра над най-ниското ниво на реката и се залива само при високи води. При промени на течението едни се подмиват и отнасят, а други се насипват и променят положението си. Островите са част от България, но никой не се грижи за тях. Близо половината от старите и новообразуваните са български. Стопанисва ги Агенцията по горите доколкото залесената дървесина, най-вече тополи, се изсича. Островите се използват и от ловци, тъй като са рай за сърни и глигани. Много хора обработват площите и садят най-вече дини. Рибари пък строят наколни жилища. Румънците пускат стада животни и наесен ги прибират. Дунав е погълнал близо 4300 дка, включително и обработваема земя, само в Русенска област от 1936 г. досега, припомни Георги Георгиев.
СПОРНИТЕ ОСТРОВИ
Цибър - около 1100 дка, наносен, залесен, използва се за паша на добитък.
Копаница - румънски остров срещу Козлодуй, площ около 3000 дка, използва се за паша.
Безимен - слял се е с остров Байкал, залесен с върби.
Средняк - намира се под Никопол, залесен с върби.
Голям Бръшлен - площ 1326,5 дка, залесен.
Пясъчник - 203,5 дка, залесен.
Въжъетоаре - румънски остров по средата на коритото на Дунав, 200 дка.
Ветрен - 413,5 дка, залесен.
