Проучване на Института за модерна политика сочи, че Бареков, ВМРО и земеделците са трети в новия парламент.
5% подкрепа получава движение "България без цензура", заедно с ВМРО и Земеделския народен съюз, според данните от последното проучване за обществено-политическите нагласи. Така на практика, макар и извън парламента, движението на Бареков се оказва трета политическа сила - след БСП и ГЕРБ, като печели повече подкрепа и от ДПС, и от Реформаторския блок, които събират по 4.8%. Тествани поотделно, "България без цензура" получава 3.5% /което сочи потенциал и за самостоятелно влизане в парламента/, а ВМРО 1.3%.
Другата непредставена парламентарно формация, която има потенциал да преодолее 4-процентната избирателна бариера е Реформаторският блок /ДСБ, СДС, ДБГ и др./.Той регистрира 4.8% подкрепа от общия брой на респондентите. Публично заявеният политически съюз на движението на Николай Бареков "България без цензура" с ВМРО и Земеделския народен съюз е първата политическа извънпарламентарна сила.
В предходното изследване двете политически конфигурации - "България без цензура"-ВМРО-ЗНС и Реформаторския блок бяха с разменени позиции.
Хипотезата за известното изоставане на реформаторите, както сочат данните от декември е, че влияние върху подкрепата за Реформаторския блок оказват разцепленията, свързани с напускането на партия "Зелените"
/която в настоящото изследване регистрира самостоятелна подкрепа от 0.8
%/ и партията "Синьо единство". Друг фактор, който вероятно оказва влияние в тази посока е трансформирането на Реформаторския блок от гражданска платформа в традиционна партийна коалиция, обясняват социолозите.
Декемврийското проучване на социологическия екип на Института за модерна политика регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. БСП получава подкрепата на 21,2 % от общия брой на респондентите, а ГЕРБ 21.0%. Разликата от 0.2 % обаче е пренебрежимо малка и на практика потвърждава изравнените позиции на двете политически сили, регистрирани и в проучването от ноември. Въпреки сътресенията в ГЕРБ, свързани с напускането на депутати от парламентарната група, и натискът, който антиправителствените протести продължават да оказват върху управляващите, на този етап не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Те са по-скоро в условията на "позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление, посочват от Института за модерна политика.
ДПС регистрира подкрепа от 4,8 % от общия брой на респондентите. Паритет се регистрира между двете националистически партии – "Атака" и НФСБ, които получават подкрепата на по 1,9% от общия брой на респондентите. От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа (в процент от общия брой на респондентите) за непартийното Движение "Модерна България" – 1.0%, партията на Светльо Витков "Глас народен" – 1.0 %, партия "Зелените" – 0.8%.
Почти половината от респондентите – 48.6%, смятат, че в момента България се нуждае от предсрочни парламентарни избори. Малко повече от една четвърт – 26.9% не одобряват предсрочния вот, докато 24.5% от анкетираните не могат да преценят кое е вярното решение за страната в настоящата политическа ситуация.
57.3% от респондентите декларират готовност да гласуват, ако изборите се провеждаха към момента на настоящето проучване. 20.7% не биха гласували, а 22.1% заявяват, че не са решили дали да гласуват.
