Госпожо Каменова, вече две години сте на кметския стол. Кажете, моля, кой е най-големият проблем на общината?
Когато поех управлението на община Берковица най-големият проблем бе финансовата стабилност – и през миналата, и през тази година. За мен като финансист това е особено важно, защото всичко останало зависи от финансовата стабилност на общината. Много стари задължения наследихме, много от тях разплатихме. И тази година имаме над 200 000 лева неразплатени по стари договори. Това са задължения, които аз представих на сесия на общинския съвет преди дни. Мое задължение е да информирам общинските съветници с реалното финансово състояние на общината. Ако погледнем обаче конкретно, два са основните проблема на община Берковица – безработицата и инфраструктурата. Много години за шосетата тук нищо не е правено. Мрежата е повече от 400 километра, ако тръгнем да обикаляме всички населени места. Средствата, които реално получаваме от държавата са малко, за да поддържаме в добро състояние четвъртокласната пътна мрежа. Искам обаче да съм коректна и да кажа, че и миналата, и тази година държавният бюджет завиши малко тези средства, но въпреки това парите са крайно недостатъчни. Нашите собствени приходи през последните две години отиваха за покриване на натрупаните много големи задължения на предприятието БКС, на домашен социален патронаж, на детските градини и на детската ясла. Днес, две години след като хората ми гласуваха доверието си, твърдя, че финансово нещата изглеждат различно – успяваме да заделяме средства за проектиране, за съфинансиране на проекти и за финансиране изцяло с общински пари на детски площадки, градинки и спортни съоръжения.
Със сигурност финансовата стабилност е изключително важна, но все пак липсата на работа не е ли най-голямата трудност за хората тук?
Безспорно най-голямата ми тревога е безработицата. Всички усилия насочваме нататък – програми за заетост, проекти и най-важното - условия за предприемачество, за инициатива. Не програмите за заетост могат да разрешат проблема, а съживяването на икономиката и създаването на трайни работни места. В момента програмите са спасителен пояс. Те обаче приключиха. Около 1 000 души бяха наети за 6 месеца от началото на май до края на ноември чрез бюрото по труда и общинската администрация. Днес обаче всички програми са приключили и хората остават без доходи в най-тежките месеци. Около 17% е равнището на безработица в Берковица. Наистина е малко по-ниско от това, което се отчита за Северозапада, но положението в общината остава тежко. Има малък лъч надежда - откритото през миналата година предприятие на фирмата „Капаска” дава работа на 200 жени. Фирмата върви. Плаща се добре и редовно. Хората работят на петдневна работна седмица и там всичко е наред. Като отида при тях, жените ми казват – сега търсим работа за нашите мъже, това е проблемът. Има още едно шивашко предприятие, където работят 230 жени. „Мрамор” вървеше добре, продължава да работи, но собствениците обявиха несъстоятелност. Надяваме се това да е някакъв трик от страна на собственика и да не затвори предприятието, тъй като голяма част от хората в Берковица работят там. Чуват се различни версии за бъдещето на „Мрамор”, но със сигурност евентуалното затваряне на фабриката ще създаде огромни проблеми. Има малки шивашки фирми, дърводелски цехове, производството на дограма обаче падна.
За хората Берковица е прекрасна планина, борови гори, Ком, ски, хижа, сняг. Какво се случва с проекта „Зона Ком”, не е ли това спасителният пояс, за който трябва да се хванете здраво и да изплувате?
Проектът е особено важен за нас. Нека започнем от началото. През 2005-2006 година е подписано споразумение между „Главболгарстрой”, училищното настоятелство и община Берковица. Учреди се общо дружество „Ком 2016” и общината и училищното настоятелство влязоха с апортни вноски. Започна да се прави проект. Съгласуван е с всички институции. През 2007-2008 година, когато беше бумът на строителството, трябваше да намерим инвеститори и да започнем да реализираме нашия проект. През 2010 година община Берковица решава, че ще придаде към дружеството „Ком 2016” още два нови парцела, които се намират в зона Ком, като много неясно за всички подвежда дружеството за собствеността на тези два имота. Оказва се, че двата парцела са собственост на държавата и няма как общината с чуждо имущество да увеличава капитала на дружеството. Тази година през февруари общинският съвет взе решение, с което моли министерството на земеделието да предостави тези два парцела безвъзмездно на общината. Очакваме нашите депутати да успеят да лобират за Берковица и нещата да се уредят. Тези два парцела са ни важни, защото с тях ще удължим пистата, а това е от особено значение. На 7 октомври се събрахме всички, които имаме отношение към проекта. Трябваше да стане ясно кой какво прави и какви ангажименти ще поеме, за да тръгне този проект. Знаете, че при съгласуването му през 2007 година стана ясно, че е нужна инвестиция от 80 000 000 евро. Това е непостижимо. Дори вървим към вариант да обособим отделни малки проекти от големия и тях да предложим на инвеститори, за да се започне строителство. Приели сме, че на всеки 6 месеца, ние всички, които сме пряко ангажирани с проекта, ще се събираме и ще даваме отчет кой какво е направил. За мен останаха преговорите с министерството на земеделието.
Какви инвеститори търсите – наши, чужди?
Човекът, който се нагърби с това е Красимир Статков. Той е председател на туристическото дружество и сподели на срещата, че при него са идвали хора, които имали желание да инвестират в зона Ком. На него се падна тежката задача да търси инвеститори и мисля, че ще успеем. Нека не забравяме, че най-големият проблем е удължаването на пистата и пътя до зона Ком.
И най-добрата писта без път до нея не струва нищо. Кажете какво се случва с това шосе?
През 2010 година „Главболгарстрой”, по наша молба, актуализира вече готовия общински проект за този път. Очакваме съвсем скоро те да ни го предоставят. За пълната реконструкция на това шосе проектът предвижда инвестиция от 18 300 000 лева. Идеята е съществуващото сега шосе да стане нормален път – с подпорни стени с водохващания. Не е нужно туристите да имат екстремни преживявания още преди да стигнат до Балкана, защото в момента е така. Ние полагаме всички усилия, намерихме фирма, която да чисти и да поддържа шосето през зимните месеци и това е победа, защото никой не искаше да се заема с тази работа. В началото на декември внесох предложение до председателя на бюджетната комисия в народното събрание господин Йордан Цонев, с което искам част от тези 500 милиона, определени в бюджет 2014 за общините, да бъдат инвестирани точно в зона Ком. Така че, ако успеем да намерим средства и да ги инвестираме в пълната реконструкция на пътя, и ако земеделското министерство разреши проблема с двата терена, всичко ще се отпуши. Със съветниците дори обсъждахме вариант да купим от държавата тези терени. Ще се съгласим на всичко, защото това е важно за нас. Каквото и да решат, ще се съгласим, зона Ком е спасението за Берковица и ние трябва да положим всички усилия, за да тръгне проектът.
Кажете, моля, какво става с минералните извори?
Очаквам фирма „Елаците Мед”, която купи минералната баня в Бързия, да изпълни ангажимента си по договор, да направи водопровод и да докара тази вода до минералната баня в Берковица.
Проблем ни е зона Калето, това е защитена местност и отново молим земеделското министерство за съдействие. Там имотите са два, около 220 декара, и искаме министерството да ги предостави на общината, защото се убедихме, че с външно финансиране бихме могли да превърнем района в притегателна зона за туристи. Проектът, който ни харесва, е „Цари Мали град”, изграден от „Главболгарстрой” над самоковското село Белчин. Там са инвестирани около 5 милиона, но е нещо страхотно – с въжена железница, музеен комплекс и различни атракции, които привличат туристи.
От всичко, казано дотук, разбирам, че целта ви е да успеете до края на този мандат да положите основите за превръщането на Берковица в истински туристически център, а това ще даде въздух на хората, ще роди нови инициативи.
Да, това е целта. Давам си сметка, че моите съграждани, както и аз, искаме всичко да става бързо и промяната, ако може да стане веднага. Не става, нужно е време, нужно е да извървим доста дълъг път, но вярвам, че не сме се изгубили и крачим към целта си. Това, което си пожелавам е, крачките ни да са по-големи. Съгласна съм и на малки, но бързи. Много се надявам следващата година да е добра за хората тук и за общинската управа, защото искам да задържим тези, които са останали и да се помъчим да върнем онези, които заминаха да търсят по-добро бъдеще в София и чужбина.
