Собственици зарязват потънали кораби при инциденти в Дунава, защото спасителната операция струва повече от стойността им.
Някои плавателни съдове дремят на дъното на реката от 50 г. и вече не се знае чии са.
"Ситуацията не застрашава корабоплаването", съобщиха от Агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" /АППД/ в Русе. Екипажите обикновено знаят местата на корабокрушенията и при обозначен фарватер /плавателен път/ ги заобикалят.
Общият българо-румънски участък по реката трябва да се почисти, защото при маловодие останки от плавателни съдове се подават над водата и стесняват плавателния път.
През лятото влекач на Дунавския драгажен флот се натъква на стърчащи железа от потънал кораб в пристанище-изток, които пробиват корпуса му. Налага се капитанът да маневрира аварийно до брега.
Понякога бракувани съдове се потапят нарочно, за да се коригира плавателният път и да се защити брегът от ерозията, обясниха от АППД. Така с потопен кораб преди 35 г. е укрепен близкият остров Безименен. Освен в акваторията на русенското пристанище, кораби и шлепове са потънали край островите Косуй, Милка и в района на Силистра.
В момента нивото на Дунава благоприятства корабоплаването.
През следващите 2 дни хидрометерологичните прогнози са водните стоежи край Русе да спаднат до 259 /-18/ см спрямо условната кота 0, а до Силистра се очаква спад от 289 /-21/ см. Измерените нива в неделя са съответно 277 /-13/ см и 310 /-12/ см. Най-високо е нивото при Лом, където са регистрирани 354 /-10/ см / bnews.bg.
