Адвокат Ирена Александрова живее и работи във Видин. На местните избори през 2011 г. е независим кандидат за кмет, издигната от граждански инициативен комитет и подкрепена от видни интелектуалци и общественици като проф. Хачо Бояджиев, проф. Андрей Пантев, проф.Радослав Гайдарски и Гиньо Ганев. Предприемач и активен общественик, създател на документалния филм за Видин „На Дунава вечен страж”.
Госпожо Александрова, как ще коментирате ситуацията в страната и в частност – в провинцията?
На фона на неспиращите протести за и против сегашното управление, провинцията е странно притихнала и сякаш апатична, почти безразлична към случващото се в София. Но това е само привидно. Защото, скъпи политици, провинцията не желае да участва по никакъв начин в спора за властта. Тя си мълчи и това мълчание за вас всички е непоносимо, защото не е одобрение. Пътят на политиците в регионите отдавна е отрязан. Те не общуват истински с провинцията, идват, за да говорят не за проблемите на хората, а за себе си, нямат чувствителност за темите на хората и затова никой вече не ги иска. В очите на хората те са грабители.
Вие общувате всекидневно с хора с различно социално положение. Интересува ли ги политиката?
Разбира се! По регионите ние също се вълнуваме от случващото се, без да сме по площадите и да сме гръмогласни или по столично - показни. Във всяко квартално кафене, всяка селска кръчма от сутринта хората обсъждат това, което знаят от телевизията, вестници не четат, защото нямат пари, за интернет да не говорим... Тук протести няма, защото хората не вярват, че тяхното мнение тежи и освен това нямат смелостта да го изкажат публично, още по-малко да излязат на улицата. Провинцията реагира по своему. Нейното мълчание е оглушително за този, който може да го прочете. То също е позиция и то още по-страшна. Позиция, която е присъда без думи. Провинцията е уморена и омерзена да маркира с правилно и неправилно. Защото е отчаяна и знае от горчив опит, че нейните интереси ги няма на жълтите павета.
Според Вас, има страх сред хората в малките населени места, защото те все пак са зависими?
Така е. Всеки в България знае, че провинцията битува в състояние на феодална безпомощност и зависимост, пропастта между столицата и особени периферните региони е зейнала като огромна паст. Прилича на това да хвърлиш в пропастта родителите си, защото са болни и стари и вече нямаш нужда от тях.
Преди известно време Северозападът беше обявен за най-бедният регион в ЕС, предишното правителство обяви комплекс от мерки за спасяването на този регион, но всичко остана без последствия. Сегашното даде поредна заявка за внимание към проблемните региони и дотук.
А София е като друга България, която няма нищо общо с останалите региони на България. Ако в София средната работна заплата е от порядъка на 1000 лева то в провинцията особено в малките населени места хората се борят да работят въобще нещо и то за 250-300 лева месечно. Това е причината и за притока към София, за скоростното обезлюдяване и масовото емигриране на млади хора зад граница, като основния донор на имигранти в ЕС си остава Северозападна България.
Вие сте доказан професионалист в своята област. Как виждате живота в страната през очите на юриста?
Ако боравим с категориите на правото, българската провинция е декапитализирана, т.е. лишена от ресурси и капацитет – човешки, духовни, финансови, административни и икономически. Налице е тежък и умишлено причинен фалит, за който очевидно не са виновни обикновените хора, а тези, които вземат важните решения в държавата и ги вземат в продължение на двадесет години. Хората са виновни сами по себе си също - но по друга причина, със своето бездействие и безразличие, което също е съучастие по категориите на правото.
Тогава може да се каже, че животът е вид престъпление и ако е така, какво наказание следва да понесат виновните?
Наказателното право предвижда тежка отговорност за умишлен фалит, аналогично управление, довело регионите до финансова и човешка декапитализация, следва да си понесе отговорността. Поставя се въпросът - какво трябва да бъде наказанието на т.н. български политически елит за поредната тежка национална катастрофа. Продължаващото състояние на феодална безпомощност е обидно, дискриминационно и незаконно. То е също така неморално, но против това никой не протестира. Сякаш никой не го вижда.
От кого трябва да страхуват политиците - от протестиращите в София или от хората в провинцията?
Провинцията си мълчи и гледа изпод вежди, но всъщност големият страх трябва да бъде от надигането, именно на провинцията, от претенциите на регионите, които ще пометат всяка една власт, колкото и силна да е тя. Защото ако това стане, ще бъде страшно. Вижте историята – нито едно събитие, въстание или подобна организация не е започнало от столицата. Провинцията винаги е получавала трохи и София ще си остане длъжник на България! На другата България, за която политиците нямат уши и очи, на маслодайната и хлебодайна България, длъжник е на Северозапада, който е изхранвал цяла София преди 40-50 години, да не говорим за видинските и русенски дами преди 80-100 години, за техните домове за техните дрехи по виенски тертип и това във време, когато София е едно селище с не много категорични заявки на столичен град. Това разделение в страната е страшно, най-пагубно обаче е противопоставянето на столица и региони. В тях не влизат достатъчно пари, които да гарантират тяхното съживяване и бъдещо развитие. Причината е неадекватност на местните власти.
Кой е виновен за това критично състояние на Северозапада, според Вас?
Българската провинция е местопрестъплението на политическата ни класа, тя е позора и падението на уродливия български политически модел. Благодарение на „усилията” на 14 поред български правителства от началото на прехода, един цветущ град като Видин е фалирал – нима няма виновни за това? Този град е вече призрак, въпреки своето уникално геостратегическо разположение на брега на Дунав, природни дадености и културно-историческо наследство. Сега ни управлява посочен от БСП човек, преди това - от ГЕРБ, а преди това - от СДС и управляват така, че след тях и „трева не никне”…
Какво трябва да се направи?
Питам аз: Докога ще търпим това? Докога ще хленчим и ще просим трохи от София? Аз предлагам повече да не го правим, защото явно София не вярва на сълзи. София, в частност елита, чак когато ни видят активни и обединени, ще разберат колко далеч са стигнали всъщност процесите на разпад на държавността и духовността в онази другата България. Времето е преломно и разделно и ако искаме да вземем нещата в своите ръце, смятам, че трябва да покажем новото лице на българските региони, защото те са гръбнака на държавата. Случващото се в България е феодален тип управление на партийни клики, установило по места състояние на тотален страх и зависимост. Това положение повече не може да продължава нито едно правителство няма оправдание за този геноцид към регионите. Ето защо аз смятам, че обща мисия на активните мислещи хора по места е да се самоорганизираме, за да защитим територията си от престъпните посегателства на българската политическа класа. Ние имаме искания, които трябва да бъдат чути. Аз питам протестиращите на жълтите павета – къде бяхте всички вие, когато нас ни убиваха? Ние нямаме никакъв инструмент за промяна, освен натиск отчаян, но също така конституционосъобразен.
Отдавна съм във връзка с активни хора по регионите и обсъждаме как провинцията да има по-силна роля в определяне на националната политика и как така да се управлява държавата ни, че европейските и бюджетни пари, които са за регионите наистина да ги получим.
Ние не сме фантазьори, а прагматици и се борим за това което ни се полага. Защото основния инструмент за развитие на даден регион е финансов –подобряване условията за живот на местните хора с възможности за малък и среден бизнес, за което е отговорно местното управление, чието основно задължение са не партийни боричкания, а създаване на обществена среда и добър климат за привличане на инвестиции.
Какво искат хората от провинцията?
Какво искаме? Искаме равнопоставеност, а не доминантно и господстващо положение на столицата над провинцията, искаме да се развиваме според европейските стандарти за регионално развитие, защото имаме право на това, искаме условия за нормален живот на хората в провинцията и пряко парламентарно представителство в парламента и на шестте големи района за стратегическо планиране – северозападен, северен централен, североизточен, югозападен, южен централен и югоизточен. Искаме специален закон за предоляване на драматичното изоставане на регион Северозапад, включващ областите Видин, Враца Монтана, Ловеч и Плевен, обявен за най-бедния регион в целия ЕС. Събитията в последните месеци и дни сочат, че предстои публичен много важен разговор за съдбата на държавата и нацията ни. Без българските региони този разговор няма да се състои.
