Йоланда Михайлова е родена на 11.07.1990 г. в град Русе. Завършила е немска гимназия „Фридрих Шилер“. Играла е в театрална студия към ДТ „Сава Огнянов“, студентски театър „Пирон“ и студия към немската гимназия. След това е приета в класа на проф. Елена Баева в ТК “Любен Гройс“.
За себе си казава: Обичам литературата, танците, пътуванията, гледам много филми и постановки. Обожавам свински ребърца, картофи, гофрети и суши. Гледам и се интересувам от футбол, луда фенка съм на „Манчестър Юнайтед”, следя и конкур-ипик /прескачане на препятствия с коне/. Също така се интересувам от френска и английска история, това е хобито ми. Хуманист съм до мозъка на костите си.”
Йоланда, присъединяваш се към трупата на врачанския драматично-куклен театър през юбилейния 75-и сезон. Как започна работа тук? Защо избра именно нашия театър?
Врачанският театър е с традиции, история, силен и отдаден екип. Когато се срещнах лично с г-н Анастас Попдимитров, който ми предложи място в творческия екип, бях невероятно щастлива.Убедена съм, че има какво да дам на театъра, както и той на мен. Много съм ентусиазирана и очаквам страхотни предизвикателства тук.
Какви са първите ти впечатления?
Впечатленията ми за театъра са изключително положителни и нямам търпение да започна репетиции, което ще стане съвсем скоро. Надявам се да се сработя бързо с екипа и да творим заедно.
Какво знаеш за нашия град, театъра и публиката?
Всъщност, чувала съм много за града и публиката. Преди няколко години бях част от студентския театър „Пирон“ в Русе, който е редовен участник в международния фестивал „Време“ във Враца. За съжаление, през годината, в която бях в „Пирон“, нямаше издание на фестивала, тъй като той се провежда на всеки две години. „Пиронковците“ винаги говореха с ентусиазъм за града и фестивала, останали са очаровани от гостоприемната публика и младежкия дух, който го съпътства.
Опитвала ли си сирене по врачански или лютика по врачански?
Яла съм сирене по врачански и много ми хареса. Определено ще опитам и лютика.
Чувала ли си изрази на врачански диалект?
Язе си мисла, че съм чувала, баце. Те тава е, те.
Откога се занимаваш с театър и кога разбра, че това е призванието ти?
С театрално изкуство се занимавам от VІІІ клас. Тогава гледах постановката „Албена“ в русенския театър, бях напълно зашеметена и реших, че с това ще се занимавам. Била съм в три студия в Русе с ръководител Венцислав Петков и никога не съм се замисляла, че трябва да се занимавам с нещо друго. Великата цел на живота ми беше да стана актриса, да мога да изживея много различни животи и да пресъздам образите на различни хора, да напълня живота си със съдържание. В тази моя цял изключително ми помогна моята преподавателка проф. Елена Баева. Тя е всеотдаен преподавател и същевременно взискателна.
Имаш ли и други таланти - рисуваш ли, пееш ли?
Истината е, че не пея много добре, но пък компенсирам с разнообразие от танци. Танцувала съм няколко години латиноамерикански и стандартни танци. Обожавам английски и виенски валс, румба, джайф. Занимавала съм се и с модерни танци. Известно време вземах уроци и по конна езда. Конете са невероятни създания.
Смятам че, актьорът трябва да е мултифункционален, един талант не е достатъчен. Той трябва постоянно да надгражда себе си и да придобива все повече умения. От голямо значение е артистът да е любопитен към заобикалящия го свят, за да е актуален.
Има все повече актьори, които играят, пеят, танцуват - конкуренцията е голяма и е наложително постоянно да работиш върху себе си.
Каква е Йоланда Михайлова като зрител? Какъв е вкусът ти?
Като зрител, очаквам актьорите да ме убедят в истинността си, да ми дадат поводи за размисъл, да ме разсмеят и разплачат. Много важно е да се създаде онази невидима връзка между актьорите и публиката, за да се получи „химията“.
В какви проекти участваш?
В момента аз и част от моите колеги от ТК “Любен Гройс“ продължаваме да играем един от дипломните си спектакли „5 момченца.si“. Това е съвременна словенска пиеса от Симона Семенич. Спектакълът ни е наистина добър, вложихме много труд, сълзи и емоции в него и си заслужава! Всеки месец играем в „Червената къща“ в София. Режисьор на постановката ни е професор Баева. Скоро очаквам да вляза в репетиции и тук, във врачанския театър.
Имаш ли мечтана роля?
Мечтана роля - много бих искала да изиграя героини като Настенка от „Бели нощи“ на Достоевски, Офелия от „Хамлет“ ,Катрин Ърншоу от „Брулени хълмове“ и т.н.
С кой режисьор би искала да работиш?
Харесвам представленията на Александър Морфов, Бина Харалампиева, Богдан Петканин и с удоволствие бих работила с тях.
Фенка съм на Дарън Ароновски, Ридли Скот, Ларс фон Триър, Микеланджело Антониони.
Имаш ли изисквания към ролите си в театъра?
Не знам дали могат да се нарекат изисквания, но разбира се, бих искала интересни, дълбоки и разнообразни роли. Не желая да бъда сложена в рамка и да играя едно и също или да пресъздавам само герои, съответстващи на външния ми вид. Това че съм дребничка, не значи, че трябва да играя само роли на малки, сладки девойки. В театралния колеж съм играла в най-различни откъси от Жулиета до Кросното в „Сън в лятна нощ“. Бих искала разнообразието от роли да продължи и занапред, за да не бъда определяна като драматична или комедийна актриса, а като двете.
Коя е любимата ти постановка?
Не мога да кажа конкретно заглавие. Последното представление, коeто наистина ми направи впечатление, беше именно на врачанския театър и това е „Боб“ от Елин Рахнев.
Коя е любимата ти книга?
Цял куп любими книги имам - „Птиците умират сами“, “Брулени хълмове“, “Унижените и оскърбените“, “Алиса в страната на чудесата“, “Крадецът на книги“, историческите романи на Филипа Грегъри и Хилари Мантел и т.н.
Би ли се снимала в сериал?
Да, разбира се, бих опитала.
Жертва ли е актьорът пред олтара на театъра или е победител под светлините на прожектора?
Истината е, че актьорите наистина жертват много неща в името на изкуството. Театърът е къртовски труд, коства не едно и две неща, но знаеш, че не е напразно. Даваш - вземаш. Работиш за колегите, за публиката, за себе си. Актьорът е победител, когато дава поводи за размисъл, когато провокира, когато е честен и искрен в работата си, защото актьорът е дете с умно сърце.
Какво е твоето послание?
Това, което бих искала да кажа на читателите на „Конкурент” и на всички хора е – всичко, което започва, все някога свършва. Нека да живеем пълноценно, без да ни е страх от провал, да грабваме със страст всеки шанс, който ни се предлага. Светът принадлежи на смелите.
