Изложбата, посветена на 150 години от рождението на Цветан Радославов - автора на „Мила Родино”, бе открита в държавен архив - Видин. Тя ще остане експонирана в продължение на 20 дни. Показаните документи, фотографии и картини са от фондовете на научния архив на БАН, историческия музей, художествената галерия "Николай Павлович" и училище "Цветан Радославов" - Свищов. Те показват творческият живот и ерудицията на Цветан Радославов. Той е роден на 20 април 1863 г. в Свищов. Наследник е на видните свищовски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови, които му осигуряват солидно образование в Европа. Документалната изложба "Мила Родино" предизвика голям интерес и бе посетена от ученици от гимназия ”Йордан Радичков”.
Според една от теориите, българският национален химн е създаден през 1885 г., когато Цветан Радославов се завърнал от Виена и се впечатлил от крепостта Баба Вида. С него пътували студенти, желаещи да се включат в студентския легион и да участват в сръбско-българската война. Когато видели Баба Вида те запели бъдещия химн. Оригиналната мелодия е изпята от проф. Шишманов през 1926 г., нотирана е от Панчо Владигеров и е създадена въз основан на т. нар. свищовско, или влашко хоро.
По време на представянето на изложбата прозвуча и химнът на България „Мила Родино”. Песента става химн на родината ни на 9 септември 1964 г. Текстът е променян многократно, за последен път през 1990 г. Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст на Цветан Радославов. Мотивът „Горда Стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.
Настояща версия на химна:
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Вариант на Цветан Радославов:
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Тракия огрява
към Пирин пламеней родино.
Припев:
Мила родина,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета , които след 1990 г. отпадат:
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.
Песента неведнъж е била критикувана, заради произхода на мелодията и поради политическите промени в текста. След 10 ноември 1989 г. на VII-то Велико народно събрание са направени предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица”, но окончателно се налага „Мила родино“. Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска и това не дава основание да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също е споменал, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнил, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взаимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първия аранжимент на песента за еднороден хор. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев. Въпреки това, милиони българи се просълзяват като чуят „Мила Родино” - химна на България.
