Назаем от „Преса“
Очакващите да получат статут в България са 8535 чужденци. Това съобщи заместник-министърът на вътрешните работи Васил Маринов на кръгла маса "Изгубени граници - новата политика на ЕС за убежище и имиграция" в хотел "Хилтън". Дискусията се организира от българските евродепутати от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.
Общият брой на бежанците у нас е 9820 души. От тях 1230 са незаконнопребиваващите, а 55 са настанени в арестите на главната дирекция "Гранична полиция".
През юни в страната ни са влезли 439 чужденци, а от началото на ноември досега - 1282, допълни Маринов. По думите му е наложително да се ограничи броят на нелегалнопреминаващите границата с Турция до 1000 на месец, да се увеличи два пъти броят на изведените от страната, като целта е да се достигне до 200 души на месец и да се увеличи капацитетът на Държавната агенция за бежанците за разглеждане на молби за статут до 150 на ден.
В момента 400 души от Алжир и 300 от Афганистан чакат извеждане от страната.
Близо 80 на сто от бежанците нямат никакви документи за самоличност, каза министърът на отбраната Ангел Найденов. По думите му бежанската вълна от Сирия може да се нарече колосална, а миграционният натиск ще се увеличава през следващите 6 месеца, като 60 на сто от бежанците разглеждат България като крайна дестинация. Министър Найденов допълни, че трябва да се търси подкрепата на обществото.
Около 30 деца бежанци вече се учат в български училища. Това съобщи министърът на образованието и науката Анелия Клисарова.
Тя посочи, че 26 деца бежанци се обучават в у-ще "Филип Станиславов" в София, други осем също ходят на училище в столицата, а осем деца са в подготвителни групи. Това са децата, които са напуснали интеграционния център, където изучават български език, и вече са интегрирани в българските училища, каза Клисарова.
Децата се оказаха по-разумни или по-отворени от нас, не правят разлика и не поставят граници, отбеляза тя, отговаряйки на въпрос дали българските деца са толерантни към сирийските си връстници. „Благодарна съм, че учителите също не делят децата“, посочи Клисарова.
Министърът съобщи, че с подкрепата на ООН е публикувана книжка в електронен вариант "Пътят на бежанците" в помощ на учителите и учениците.
Сирийски деца и техните родители са настанени в учебни сгради, които в момента не се използват, посочи още Анелия Клисарова. Министерството е предоставило такива сгради във Враждебна, в Елхово и в с. Ковачевци.
Министърът на отбраната Ангел Найденов добави, че от десетте хиляди бежанци у нас 1500 са деца.
''Сред българското население нараства не обемът на ксенофобията, а нивото на агресивност спрямо бежанците'', каза Кольо Колев - директор на социологическата агенция "Медиана", на кръглата маса "Изгубени граници - новата политика на ЕС за убежище и имиграция" в столицата. Проучване, извършено преди година, е показало България като една от най-толерантните държави по отношение на чужденците, но ''година по-късно се установява рязко повишаване на ксенофобията, надминаваща нивата на толерантност'', допълни той. Агресивността е нараснала сред 20 на сто от населението според Колев. ''Нападението и насилието над чужденци се одобрява от 15 на сто от населението''. По думите на Колев това е опасно явление, което може да доведе до трусове и повишаване на ксенофобските настроения, както и до сблъсъци между българи и чужденци.
''Причините за повишаването на нивото на ксенофобията и агресията се дължи на усещането у българина за слабост на правоохранителните органи, усещане за безнаказаност по отношение на увеличената битова престъпност в условия на криза, както и липсата на доверие в институциите'', каза Колев. Той посочи още, че в България се наблюдава нещо, което съществува и в страните от Западна Европа - задълбочаване на недоверието и страх от навлизането на исляма като нещо непознато и страшно. ''Бежанският проблем не се разглежда като нещо временно, а като траен проблем, който ще доведе до създаване на нова, маргинализирана и неинтегрирана група в обществото'', допълни Колев.
Снимка: Кирил Константинов
