Интересни неща стават в мамковината, мамка му! Докато основните политически сили си мереха митингите, в народното събрание депутатите дискутираха как да се борят с бедността. Естествено, не стигнаха до крайно решение, но номерът беше отбит успешно, надниците – заработени, а електоратът – или удовлетворен, или недоволен. То на него, избирателя, не може да му се угоди, но това е друга бира.
В деня, в който публикува безсмислието на парламентарния дебат за благосъстоянието на българите, вестник „България днес” пуска чело на първа „100 бона за Лили по празниците”. А „Преса” слага, пак на първа, „Вазов, Елин Пелин и Талев – за 12 ст.”. Не се наемам да кажа богат или беден е българинът. Щом едни могат да дадат 100 000 лева хонорар, за да им пее Лили Иванова, а други си продават като вторични суровини семейните библиотеки, събирани от няколко поколения – значи няма мерна единица. Подобно нещо е установил и „Телеграф”. Водещ материал на една от вътрешните страници е „На пъпа на Търново: Бакалиите фалират, сексшоповете цъфтят”. Моето заключение е, че народът не иска хляб и салам, а надуваеми кукли и вибратори. Което означава, че и отчуждението не ни е чуждо, щом сме добутали нещата дотам. Но пък, от друга страна, надуваемите кукли и вибраторите не искат нито хляб, нито салам, нито ракия даже. Може това да е причината, кой знае…
Та има и такива хора… Едни си продават класиците, за да осигурят тиквеника за Коледа, други тиквеници… Както и да е, няма да се занимавам повече с този проблем. Аз самият съм абсолютно недисциплиниран човек – не вземам лекарства, пия, пуша, губя си времето по жени и въпреки всичко това се чувствам много добре. Защо да се тормозя с проблемите на другите?
Във вторник и сряда бившият флагман на пресата – „24 часа”, разпъва на по две страници акция на репортери, които решили да си построят незаконна къща край цигански катун. Няма що, интересно начинание. Основата на жилището е едно стандартно дървено пале, на което двама души могат само да седнат, а сам човек не може да легне, но както и да е – има една сентенция за водорода, вселената и едно особено умствено състояние. Всичко това, за да „проверят реакциите на държавата”, както пишат колегите. Залудо затрита вестникарска площ, мен ако питат, но и това е начин да се пълнят страниците. В тоя ред на мисли, ако нахлуя с маска и пластмасов пистолет в някоя банка, поискам парите и ония вземат, че ми ги дадат, какво правим? Дойде ли полицията или охраната, казвам, че е вестникарска акция, за да проверя готовността им да действат. Не дойде ли – шапка на тояга!
Пак колегите пускат друга сензация, крита досега. Бившият касиер на Алфа банк изнесъл на три (повтарям – три!) пъти 21 милиона лева в чанти от банката и в продължение на две (повтарям – две!) години никой не разбрал за кражбата. Според прокуратурата, Петър Митевски „похарчил парите за свои нужди”. Колегите му пък свидетелствали, че са го виждали да си тръгва от работа с голяма чанта. Ми може да си е варил компоти в канцеларията, за да не харчи ток вкъщи. Някой май се майтапи, а? Да се профукат едни 21 милиона лева за има-няма три години не е шега работа. Още повече за свои нужди. Баси нуждите!
„Ученик открадна надробен кръст, за да го пали в училище” пише в заглавие „Стандарт”. Надробен кръст? Такава попара не знам как се прави. „Умираме от сърце” пък туря заглавие „България днес”. Човек все умира от нещо, но пък да го кажете чак така, колеги, някак си не го разбирам. „Умирам за бира” е едно, „умирам от любов” – друго, но „умирам от черен дроб”, например, вече изисква намесата на специалист по психиатрия. Може и да не е непременно медик, а някой от онези, по-ячките момчета, държани за специални нужди.
Остров Света Анастасия, бивш Болшевик, се сдоби с акт 16 и стана първият български курорт в открито море. Ще си има управител, който ще го ръководи и ще осъществява логистиката на храни, напитки и туристи. До онзи ден имало 200 кандидата за поста, въпреки че трябва да ходи всеки ден до работното си място с лодка. Вали, вее – в морето! Не вярвам лодката да е с гребла, но едва ли ще му дадат яхта. Е, ако е като касиера на Алфа банк, що да не си купи след няколко месеца…
Управител на остров… Преди 10 ноември 1989 година имаше длъжност „директор на водопад”. Като Скакля над Враца, например. Когато има дъжд, водопадът действа, когато няма – не действа. Директорът обаче си получава редовно заплатата и – най-важното – въобще не си скъсва задника от работа. Че и не бяха един и двама. Не че сега няма. Народните представители, например, са нещо такова. Говорят глупости, врещят, карат се, сърдят се – и кел файда. Само че заплатата си тече, барабар с представителните разходи и другите облаги.
Има и кмет на язовир. Няма майтап! Един мой приятел всяко лято изкарва два месеца край един язовир в Северна България. Има куп рибари, разбира се, но понеже той стои на брега най-дълго, всички единодушно го избират за кмет. Той пък, за отплата, се грижи за транспортирането на цигари, бира и други течности до бивака. Предполага се, че водоемът дава необходимото за прехрана, но не съм питал. Даже се грижи и за застройката на чорбата. Край шатрата му всяка година има надпис „Внимание! Зли кокошки!”. Кара си ги с микробуса и после ги прибира отново вкъщи. Доколкото знам, нито една от тях не е влизала в тенджерата, но пък, да даде Господ живот и здраве, никога не е късно да се случи.
Оня ден стана ясно, че в австрийския град Хинтерщодер е регистрирано първото самоубийство на робот. Високотехнологична прахосмукачка сложила край на съществуването си, защото й омръзнало да чисти. Въпреки че била изключена от мрежата, техниката по някакъв начин набутала щепсела в контакта, избутала от печката тенджера с вряща вода и се курдисала върху котлона. Пожарникарят Хелмут Книвасер, който загасил пожара, се кълне, че заварил прахосмукачката върху електрическата плоча.
Това ми прилича малко на мистериозното изнасяне на 21 милиона лева, ама нейсе. Какво ли не става по света…
От филмите се знае, че 1 милион долара се събират в обикновено дипломатическо куфарче. И с левовете е горе-долу същото, ако са в купюри по 100. Значи касиерът би трябвало на три пъти да е изнесъл по седем куфарчета накуп, за да ги добута до 21 милиона. Не че не съществува толкова голяма чанта, но все пак ми е интересно кой с кого се бъзика.
Както и да е.
В интересни времена живеем. У нас няма разлика между идеал и идея. Христо Ботев, поклон пред подвига му, го показа, ние го доказахме. И двете не виреят. Проблемът си е наш. Ние сме тези, които останахме тук. Затова нямаме право да се оплакваме. Демокрацията в България е начин да ти бъде показано как някои хора могат да имат яхта, а ти – не.
Айде чао! До следващия петък, ако са рекли някои светли личности. На 29 ноември не се случило нищо, което да заслужава специално внимание. Но пък православната църква почита свети мъченик Парамон и 370 мъченици, свети мъченик Филумен и преподобний Акакий. Все пак има някакъв повод. Не е нормално в прехода между есента и зимата човек да е трезвен като хладилник.
