Румен Петков е директор на училище „Васил Левски” във Враца. Завършил е педагогика във висшия педагогически институт в Благоевград, защитил е магистратура по психология във Великотърновския университет, учител, директор на врачанското училище „Иван Вазов”, началник на регионалния инспекторат по образование и първият областен управител на Враца.
Господин Петков, вие бяхте участник в консултативна среща на икономически и социален съвет /ИСС/ за България. Каква е ролята на съвета?
В качеството си на изключително коректен партньор на изпълнителната власт икономически и социален съвет се ангажира с разработването на становища, касаещи всички сфери на живота.
Кои организации се включват в него?
В него си партнират работодателски организации, представляващи наемния труд - в лицето на синдикатите, включват се експерти от изпълнителната власт, агенции, министерства. С доста разширена структура е. Представлява сериозна възможност за изразяване на професионални становища, отнасящи се до социално-икономическото развитие на страната.
Кога е сформиран съветът в България?
Още по времето на президента Георги Първанов. Професор Лалко Дулевски е председател, избран от създаването му в България. През годините той изрази ясно своите позиции. Имах възможност да участвам два пъти в заседания – национална и регионална среща. Впечатли ме това, че членовете на съвета взеха присърце проблемите в образователната система. Искрено се надявам да не останат в сферата на пожеланията. Убеден съм, че ще се работи, защото видях коректност и същевременно доста голяма откровеност при маркирането им, разкриване на причините и конкретни предложения за решаването им.
Какви са целите му?
Няколко екипа от изпълнителната власт известно време работят по набелязаните проблеми. Изработва се стратегия, която обхваща основния, а именно - напускане на образователната система. Той не е изолиран, засяга цялата страна. С разрешаването му са ангажирани експерти от министерствата и синдикатите.
На срещата във Враца какви практики обсъждахте?
Обсъдихме добрите практики, приложени в училище. Всъщност се борим с последствията, а не с причините за отпадане на децата от системата. Необходимо е да се създадат условия за задържането им и получаване на
необходимото образование. Ние като хора, които разбираме и инкасираме отсъствието и отпадането им от системата, сме пряко ангажирани, но ресурсът за преодоляване на това явление е ограничен. Аз споделих наши, смятам успешни практики. Спазваме няколко основни принципа, които гарантират в някаква степен задържането им. Това, което видях аз на срещата е, че се предлагат конкретни мерки, откровено се назоваваха проблемите, определи се етносоциалния характер и произхода на тези деца. В Северозапада тече засилен процес на демографско обезлюдяване. Всички си даваме сметка, че в региони като Видин, Монтана и Враца има измерение на демографска катастрофа /това е истинското му наименование/. Оформя се етнокултурна и социална прослойка в обществото, която има различна ценностна система. За съжаление, образователната система при ромите не фигурира, а ученето е изключително непрестижно, недоходоносно и безсмислено. Около 80-90% от децата, които отпадат, са именно от ромски произход.
Кои бяха гостите на срещата в София?
Гости бяха проф. д-р Лалко Дулевски, председател на ИСС в България, Атанаска Тенева, заместник-министър на образованието и науката, Росица Янкова, заместник-министър на труда и социалната политика, Соледад
Кордоба, главен секретар на ИСС на Кралство Испания, Дионис Оня, член на съвета в Испания и представляващ групата на синдикатите, Ана Белтран, член на групата на работодателите и Хуан Антоние Педреньо, представител на социалната икономика, много представители на местната власт и директори на училища.
Каква беше темата на конференцията?
Изработване на стратегия за намаляване на преждевременно напусналите образователната система 2013/2020 година. Разработване и прилагане на политики за превенция на отпадането от училище, които допринасят за постигане на националната цел, а именно намаляване на ранното отпадане от училище до 11%..
Кои са приоритетните области?
Повишаване броя на децата, включени във форми за предучилищна подготовка, превенция и ограничаване на ранното напускане. По-бързото приемане на закон за предучилищното и училищното образование, който да предвиди допълнителни мерки за повишаване на финансовата самостоятелност на сектора. Предложението на ИСС е въвеждането на индивидуален образователен номер за всеки ученик и въз основа на него да се изгради национален регистър на учениците, което е успешна практика в Нидерландия, Англия, Германия и Италия. Конкретно предложение беше направено и за въвеждане на задължително предучилищнообразование за децата, навършили 4-годишна възраст, за тези които не говорят добре български език да се предвидят допълнителни условия за усвояването на езика, с цел подпомагане на образователната им интеграция.
Какви мерки набелязахте за справяне с процеса на отпадане?
Доста мерки набелязахме и това ще продължи в бъдеще. Вече всичко се назовава с истинските им имена. Има основни препоръки на всеки един етап. Те са залегнали в стратегията на съвета. Обсъди се испанският
опит. Статистиката отчита по-голям процент на отпадналите от училище. Причините са различни, макар, че открихме и някои общи. Любопитно е да се знае, че в Испания преди икономическата криза много млади хора отпаднаха от образованието, защото отидоха да работят за високи заплати и да повишат своя жизнен стандарт. За тези, които отпадат в България, обучението е безсмислено. Но разликата се състои в това, че отпадналите не отиват да работят. Предложиха се мерки, които ще бъдат заложени в проекта за стратегия 2013/2020 г. Час по-скоро искаме да бъде приет новия закон за средното образование.
Има ли вече предложения за промяна в закона?
Да, има конкретни предложения. Любопитно е обсъжданото - ученици от І до ІV клас да не повтарят. За обособена етносоциална група българският език е непознат. Той е втори и те много трудно се приспособяват. Учещите от І до ІV клас не могат да усвоят образователния минимум. Буквално препускат през системата. Отивайки в прогимназиалния етап, е невъзможно да наваксат пропуснатото и да постигнат образователния минимум. В момента ние „творим”, създадени са ресурсни центрове за работа на деца със специални образователни потребности /СОП/. Работещите в тях колеги, се опитват да компенсират този дефицит. Тъй като тези деца не могат да наваксат пропуснатото в училище, ги определят със специални образователни потребности. Във Врачанска област вече има цели паралелки с такива ученици.
Задължително ли е предучилищното образование, според вас?
Абсолютно задължително е, особено за тези групи от населението. Дали ще бъде диференцирано по критерии – майчин език или допълнителни умения. Всички предложения досега бяха направени на база големият град. Да, в София е по-различно. Там децата могат да четат и пишат на 6-годишна възраст. Те нямат затруднения при комуникацията на български език, тъй като това е майчиният. В същото време в нашето училище има деца в V и VІ клас, които ги ограмотяваме, учим ги да четат и пишат.
Кои училища не бива да бъдат закривани?
Недопустимо е да бъдат закривани здравните училища, много деца отпадат при затварянето им. Напускайки учебното заведение, те вече нямат образователна среда, в която да се реализират. Един от проблемите, които идентифицирахме във Враца, е резултат от делегираните бюджети, учебните заведения започнаха да правят реклама и по този начин да привличат повече желаещи да учат в тях, тъй като всеки един идва с единния разходен стандарт. Това доведе до етап да отпадне диференциацията на училищата, т.е. те загубиха своя облик, професионален статус и място в обществото. Споделете вашия опит, вие работите с деца от ромски произход. Това, което аз споделих на срещата на съвета, е, че не бива да се делят
децата в желанието си да усвоим средства по някой проект. В квартала има роми, живеещи от десетилетия - ІІ и ІІІ поколение баби и дядовци. Те вече са интегрирани, децата им не се различават от останалите. Приели са българските традиции. Ние не допускаме деление на децата, с риск да
обидим някои ромски фондации.
Как, според вас, България е оцеляла?
Моето мнение, което изразих на срещата, е, че България е оцелявала като държава, защото в ценностната ни система има няколко репера – един от които е образованието. То дава свобода, възможност на всички да се чувстваме добре, да се реализираме. В изключително голяма група от населението, образованието изобщо не фигурира като ценност. Вследствие на псевдопрограмите за интеграция, се насади манталитет, че определени групи имат само права, без задължения. Наблюдава се пето поколение с
професия „социално слаб”.
Как се стимулират младите педагози?
Желанието ни е правителството да обърне внимание на заплащането на младите хора. При заплата от 500 лева те нямат желание да работят в училище. Още повече професията учител се феминизира. Но един мъж,
получавайки това възнаграждение, което не му осигурява стандарт, няма как да остане в училище. Трябва да има диференциран подход при работата със специалисти. Обединихме се около мнението в дългосрочен план да се прилагат комплекс от мерки, структурни политики, които да доведат до оставането на младите хора в България.
Как ще коментирате желанието на правителството да финансира само отличниците?
Това е същият неефективен подход, както при делегираните бюджети – финансиране чрез броя на децата. Отива се в другата крайност – стимулиране на училища, в които има отлични резултати. Високите резултати могат да бъдат като абсолютна стойност, в същото време това не е обективен критерий. Ако погледнем работата и постигнатия успех в математическа и професионална гимназия – нещата не са съпоставими. Много внимателно трябва да се оценяват постиженията и да се конкретизират критериите.
