Започна Коледният пост. Чао, палав живот! Който заговявал снощи – заговявал. Аз богобоязливо ще си кротувам в кьошето и ще си правя каквото ми трябва на природата. Със свинско месо, разбира се, къде ти по това време на годината агнета… Виж, на Никулден със сигурност ще спазя традицията – риба и вино.
Всичко е менте в тая държава! За тази година първо беше оцетът. Преди седмица в „24 часа” съветваха да отворим туршиите, та да проверим дали не сме ги съсипали. После „Телеграф” написа на първа „Захар менте разваля вино и ракия”. С един неврон напред е „Стандарт” – там съобщават „Оглупяваме бавно от ракия менте”. В „Новинар” вчера има заглавие „Българинът изпива 73 литра бира годишно”. Стига бе! По 200 грама бира дневно, ако годината не е високосна? Майтап ли е някакъв? Как да е сигурен човек, че ще преживее постите с такива заплахи?
На 13 ноември, когато православната църква почита паметта на свети Йоан Златоуст, „Труд” гордо съобщава в заглавие „6 почивни дни за Гергьовден”. Чакайте бе, колеги, Коледният пост едва днес почва, Коледа тепърва предстои, какъв Гергьовден ви гони! Казано иначе, златни ви уста, но защо толкова рано? Като гледам накъде отиват нещата, до Гергьовден може и България да няма…
Европейският съюз обещал, че ще отпусне на България 20 милиарда евро за регионалното развитие. И стой, та гледай! Веднага се появи проект за трамвай от Шабла до Бургас. Трамвай, не магистрала. Няма да правим БойкоБорисовщини, я! Ма що само в този участък? Така и така ще се прокарват релси – що да не е от Дуранкулак до Резово? Във Велико Търново ще правят зъбчати железници, асансьори и лифтове, които ще щъкат нагоре-надолу из дерето на три нива. Може между тях да има и летящи таксита, но засега тази идея не е обнародвана. Във Видин ще възстановяват гражданското летище. Бива, само че хората от екипажите, които подсигуряват полетите, ще са повече от местните. И без това оня ден спряха автобусната линия от Видин през Калафат до Крайова, щото няма пътници. Казват, че било временно. Дай, Боже! В Перник ще прекарват река през центъра. Съветският лидер Никита Хрушчов, този, дето млатеше с тока на обувката си по катедрата в ООН, имаше великолепна фраза – „Политиците по целия свят са едни и същи – строят мостове там, където няма реки”. По времето на Тодор Живков беше добил популярност лафът „Нямате деца в селото? Спокойно, ще ви направим!”. И човек неволно се пипаше по задника.
Не че сега не е така.
По времето на цар Борис III е имало идея да се направи двупосочен винопровод-пуйкопровод между Чирпан и Нова Загора. Виното от Чирпан, пуйките – от Нова Загора. Погледнах в гуглето какво ли вино ще предложат чирпанлии. Ето какво намерих – „Продавам вино червено каберне сувиньон и бяло алиготе на цена 3.00 лв/л, за количества отстъпка”. Правописът, впрочем, е запазен. Алиготе, бяло – жив да не съм…
Ако не знаете, не толкова отдавна е съществувал проект, според който трябвало да се прекара пряк морски път от Егейско море до Северно море. Каналът щял да минава през България. Е, звучи налудничаво, но е факт. Съоръжението се нарича „Хидрокомплекс Балкани”, а негов автор е проф. д-р инж. Иван Патоков. Името е вярно. Та идеята е, след като се заусти река Струма в Стримонския залив, водата да се вдига с шлюзове на 620 метра надморска височина до 27-километровия тунел „Верила”. Оттам трасето отива към Панчаревското езеро, минава през София и по река Искър стига до Дунав. Нататък е лесно – по канала Дунав-Майн-Рейн и цоп – в Амстердам. Няма Гибралтар, няма Дарданели, няма Босфор. Та като мине каналът по Искърското дефиле, Мездра естествено става пристанищен град, а поради близостта на железничарския град до Враца се превръща в негово пристанище. И никой не трябва да се учудва, ако над водопада Скакля по билото на Врачанския балкан започнат да се мяркат мачти и да се чуват корабни сирени. Там ще да минава първата пряка вдясно от Панчаревското езеро за Черно море…
Запитвал ли се е някой откъде произлиза думата „администрация”? Според речника, трябва да е система от държавни и местни органи, извършващи изпълнително-разпоредителна дейност. Мисля обаче, не е баш така. Думата е съставена от ад и министри. Няма как да е друго. Крайно време е да го разберем, но някак си не се получава. Историята ни учи, че никой не се учи от историята.
Планетата Кеплер 786 в съзвездието Лебед се намира на 400 светлинни години от Земята. Подобна е на нашата – горе-долу със същите размери и количествен състав на скалите. Според „Комсомольская правда”, ако има ад, то той е на Кеплер 786. Температурата обаче била 3000 градуса по Целзий. Ад, казват колегите… Винаги съм смятал, че адът, това са огън, пулп и медни тръби. Без вода.
Но „Комсомольская правда” съобщава и нещо обнадеждаващо – раят е на едва 36 светлинни години. Планетата HD 85512b е в съзвездието Корабни платна. Открита е през 2011 година. Според учените, условията за живот там са по-благоприятни от земните. Все още не е ясно дали там има някаква форма на живот, но на астрономите трябва да се вярва, нали? Та в тоя ред на мисли, аз, например, с тия два трошени крака как ще блъскам 400 светлинни години, като ей го къде е кефът – на малко повече от някакви се десетина парсека. Парсекът е равен на 3.26 светлинни години, 206 265 астрономически единици или, измерено в метри, на 30 857.10 на 15-а степен. Обаче възниква въпросът как се осъществява ферментацията там?
Сложни работи, ще рече някой. И няма да е прав. Няма нищо сложно, освен българският език. Например какво означава изразът „Протести вън, протисти вътре”? А?
Единствено в българския език има глагол, означаващ нещо средно между „капе” и „тече”. Действието се нарича „църцори”. Само ние имаме четири степени на сравнение – далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или готина, по-готина, най-готина, бах мааму!. С миналото незапомнено време и бъдеще евентуално време в миналото нещата са ясни – бил съм се бил напил и съм щял бил да работя. А колко начина има за „не знам”, а? Редовият англичанин може да ги сведе най-много до три – „I don’t know”, „No idea” и „I got no clue”. И то след дълъг размисъл. Обикновеният българин може да почне с „казва ли ти некой”, да премине през „а сега де”, „беш ли му мамата”, „те сега ме фана” и да стигне до изключително колоритното и изразително „м-м-м”, придружено с кокорене и разперване на ръце, завършвайки с многозначителното безмълвно свиване на рамене. Те това е богата лексика, а не някаква заигравка с членове и алинеи.
„24 часа” въодушевено тръби от първа „Давим стреса с половинка ракия на вечер”. Вярно, полезно е да се чете. Та затова продължавам с цитата – „Малка доза алкохол действа успокояващо, но когато сме стигнали до такова количество, ни трябва лекар, казва невроложката”. За нея не знам. На мен ми е все едно – може и да не е лекар, важно е да има с кого да си чукаме чашите. Както разправя поетът Васил Сотиров, „Нека вино се лее и насън, и наяве – живее за едното наздраве днес човекът”. Обаче нека съм екзактен все пак и се огранича в моето си дворче, сбутано в горния ляв ъгъл на географията българска. Пости започват.
Айде чао! До следващия петък. Да пием по едно за отскок и да не се шашкаме много-много. Че и празници наспорил Господ, а стресът клечи и дебне зад всеки ъгъл.
