Във Видин се проведе международна научна конференция на тема „Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко през ХІХ и ХХ век”. На нея присъства и 58-годишната Суада Тозо Уилям, наследница на Осман Пазвантоглу. Тя заяви, че е пра-, пра-, правнучка по майчина линия на турския владетел Осман Пазвантоглу. Родственицата е родена в Босна, но от дълги години живее във Франция. Работи в старинна библиотека, в която се пазят книгите на френските крале. Говори и сърбохърватски език. Нейната майка и вуйчовците й носят фамилията Пазвантич. Именно един от тях, докато издирвал историята на предците си, открил надгробен паметник на техен прадядо с името Пазвантоглу.
„Роднинството с турския владетел е по женска линия. Моминското име на моята пра- пра- прабаба е Пазванчич. Тя е внучка на дядото на Осман Пазвантоглу. Мен ме откри българският професор Стоянка Кендерова, завеждаща „Ориенталски отдел” на народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий. Тя бе докторант в Страсбург, научната й дейност се изразява в изучаване на наследството на моя пра- пра- прадядо Осман Пазвантоглу”, обясни Суада Тозо Уилям.
За своя известен роднина тя знае, че неговите родители – баща му Омер /Юмер/ и майка му Фатма Хадун са имали много, много книги. Библиотеката им е наброявала над 3 500 тома /650 тома се съхраняват в народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, а другите през 1878 година отнасят в Турция/. Библиотеката била снабдена с ръкописи на арабски, персийски и османотурски. Тя е притежавала и почти всички печатни турски книги, публикувани в Цариград през първата половина на XVIII век. Те са били със светско съдържание, а някои от тях са написани в духа на Просвещението.
„Свързана съм емоционално с моята фамилия. Хубаво е да се докоснеш до миналото на фамилията и съм убедена, че то трябва да се знае и пази”, каза Суада при посещението си в джамията на дядо си. По-късно тя посети и гроба му.
Надписът над библиотеката е много интересен. Той гласи:
„Тази библиотека направи
мъдрия и великодушен Осман паша
за душата на уважаемия си баща,
заедно с извършените /други/ полезни дела.
А за душата на покойния си баща
изпраща денонощно благодарствени молитви.
Светлините на изгряващия ден
щедро и благословено
ще отличат и открият издигнатата новооснована
лична сграда.
Листовете и страниците на всяка книга
са знание и мъдрост.
В тях всяка буква, знак и трудност са разгадани.
О, Махир! „Изгревът на славата предлага своята хронограма.”
Щом с медала на завършеност се достигне великолепно съвършенство”.
Последните два стиха са хронограма с датата на строежа на библиотеката. Тя разкрива периода 4 .V. 1802 – 22. IV. 1803 г. По времето на Осман Пазвантоглу във Видин са построени Кръстатата казарма на еничарите и джамията с прилежащата библиотека, запазени до днес. Осман Пазвантоглу умира във Видин на 5 /17/ февруари 1807 г. Османците отказват да го погребат на свещена земя /в градината на джамията му зад крепостната стена/, защото за тях бил султански предател и враг. Днес гробът му се намира в централната част на Видин в двора на разрушената отдавна джамия „Мустафа паша”. За произхода на Осман Пазвантоглу има различни твърдения. Някои изследователи смятат, че Осман Пазвантоглу е роден през 1758 г. в Кирза и произхожда от богато босненско семейство, което приема исляма, за да спаси земите си от турците. Неговият баща, Омер Пазвантоглу, се отличава във воените действия на турците и затова получава чин айян на санджака и две села до Видин. Освен тях, семейството притежава още 200 села и е сред най-богатите и влиятелни феодални владетели.
Вера Мутафчиева обаче, отчитайки безспорните данни за наследственото му богатство, което по правило притежават стари семейства, свързани с еничарския корпус, подкрепя тезата за местният му произход, т.е. че той е роден във Видин. Това, което подвежда някои негови изследователи, е една грешка на Ихчиев, коригирана от Мутафчиева.
Омер Пазвантоглу, ага на 31-ва еничарска орта, всъщност не е интерниран във Видин, а изселен от града през 1764 г. Следователно неговото семейство не се настанява принудително в града, а е местно, но изселено, вероятно заради неподчинение към властта. Тогава Осман Пазвантоглу е шестгодишен. Междувременно, според друг документ, преведен от Ихчиев, по време на отсъствието му Омер Пазвантоглу възложил на Вели Юсуф да управлява имотите му, състоящи се от села, чифлици, воденици и други.
