Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можем, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра! Днес, 8 ноември е събор на свети Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили. Хубав народ сме ние, българите! Все в бакъра ни е надеждата.
В понеделник „Телеграф” пусна информация, че британците са най-големите потребители на вода в тоалетните. Проучване на Европейския съюз показало, че използват 40% от всичката вода за клозетите си. Значи останалите 60% отиват за къпане, пране, миене на домакински съдове и лична хигиена. Поливането на цветята не влиза в сметките. Браво бе! Колко ядат тия хора? Излиза, че изплакването на паниците и тенджерите става с едни 15-ина процента от всичката вода, а логистиката на съдържанието им до тоалетната чиния – с 40 процента. Вероятно са открили начин от по-малко количество на входа да произвеждат повече хм… въглеводородни емисии на изхода. Ми това си е направо за Нобел! Изследването струвало 88 000 евро.
Ненормална работа!
В „Труд” публикували друго британско проучване, което установило, че 54 години е границата, след която мъжът се чувства стабилен, уверен, спокоен и щастлив. Все му остават няколко основни страхове. Сред тях са паниката да не оплешивее, да не пусне корем, да не направи цици, да не успее да доизплати къщата, да не остане самичък и да не го принудят да се пенсионира. Двойната брадичка и посивяването на косата – за тези, които са успели да си я запазят, също са проблем. В изследването, извършено върху 1000 британци, за секса не се споменава и дума.
Зигмунд Фройд категорично греши, че сексът е фундаментална мотивация на човека. Най-голямата страст на хората е да се бъркат в работите на другите. Пренията в парламента показват удивителната способност на депутатите да се изявяват като ендокринолози. С нетърпение очаквам да започнат да прилагат и долни ендоскопски прийоми. Тогава вече ще стане интересно. Тъкмо да създаде настроение за надигане на бакъра. А и точно сега му е дошло времето. Всъщност, ендоскопиите се въртят и в момента, но езико…, пардон, словесно. Да не сме британци, я!
Ето, например, част от медицинско-техническите термини, използвани от народните представители. „Една-единствена жена постъпи като мъж – г-жа Искра Фидосова. Зад нейния широк гръб днес се крият мъжете в ГЕРБ. Колко души можете да се криете зад гърба на Искра Фидосова?” (Мая Манолова) „Аз предлагам да отложим дебатите, докато Станишев се наспинка.” (Бойко Борисов) „Нека Мая Манолова да си намали мъжките хормони!” (Снежана Дукова) „Ще ви помоля малко да намалите volume-то, това е призив към народните представители – говорете малко по-далеч от микрофона.” (Михаил Миков) „Калинка по калинка – вир, а сладката държана служба – язовир.” (Таско Ерменков)
Красиво, нали?
Впрочем, язовирите и реките въобще не са рядкост в политиката, включително и у нас. Вчера излязоха резултатите от вота за общински съветници, проведени на 5 ноември в Ан Арбър, Мичиган. В изборите е издигната кандидатурата на 20-паундов шаран (малко над 9 кила), който живее в местната река Хюрън. Преди бил в езерото в градския парк, но власите го преместили в реката, защото изпасъл водораслите. С категоричните 89% изборите печели съперникът му, демократът Джак Итън (Jack Eaton). Донякъде съм успокоен, защото дни наред се чудех на какъв адрес щяха да му пращат съобщенията за общинските сесии, ако шаранът беше събрал достатъчно гласове. Демократът отишъл да отбележи победата в местната пивоварна, а след това в ресторант. Няма сведения какво е имало в менюто.
Рибата в битността й на политик не е нещо непознато. Сервирана на трапезата обаче тя иска и вино. За предпочитане червено, не заради партийната цветова гама. В българския фолклор има много песни за руйното вино и само една за бялото – „Ой ти, бяло вино, защо не си червено”.
За студентската стачка не знам какво да мисля. Май ще си правим революции до деня на Страшния съд…
Малко хора знаят, че през 30-те години у нас е излизал вестник „Трезво дете”. Негов издател и главен редактор бил учителят Христо Лалев. Някога четох разказ за новоназначен учител в Родопите, който останал възхитен от любознателния блясък в очичките на първолаците. Не си спомням автора, затова цитирам по памет. Едва месец по-късно разбрал, че любопитните искрици се дължат на попарата с вино, с която децата закусвали всяка сутрин.
Както вече споменах, все в бакъра ни е надеждата. Бакърът е важен химичен елемент. Без медния казан, в който още дядо ми е варил ракия в къщичката на лозе, с колкото и мед да мажеш капака, добра стока няма да излезе. Огънят също е важен – всяко дърво за казан не става. Най-хубав става от йияк – само врачанин може да произнесе правилно думата. Означава акация, бял салкъм (Robinia pseudoacacia L.). Родината на дървото е Северна Америка и, колкото и странно да изглежда, е от семейство бобови. Пламъците не трябва да са нито силни, нито слаби. А какви чудни истории могат да се разказват около огъня… Върху стените на казана във врачанския квартал Бистрец местният художник Иван Христов е зографисал цяла епопея на ракията – все в прослава на събития и герои, свързани със съдбините български. Само дето не е написал кой му е казал максимата „В ракията е силата, във виното – мъдростта, а във водата – бацилите”. А обеща…
Изобщо човек трябва да избягва микробите, дори и избитите. Предполагам, че всяко количество мъртви микроби може да се смята за мърша. Както и комбинацията гроздова ракия с кьопоолу трябва да минава за „плод-зеленчук”.
„10 000 нелегални казана източват държавата”, пише „Преса”. Мда-а-а… Казаните са виновни. Около 40 милиона литра гроздова ракия и 10 милиона литра плодова ракия у нас се въртят нелегално а „светлото” производство е между 30 и 35 милиона литра годишно.
Впрочем, тазгодишната ракия изживя катарзисния си период и е готова за употреба. Само вместимости да има човек.
„Строежът на сектор „А“ на стадион „Георги Аспарухов“ върви по график. А от фирмата изпълнител „Главболгарстрой“ гарантират, че централната трибуна ще издържа на земетресение от девета степен по скалата на Рихтер. Така че в „Левски“ ще се чувстват спокойни, поне що се отнася до истинските природни бедствия”, написа „Преса” онзи ден. Те това му се вика работа – отиваш на мач, София я тресне девета по Рихтер, а ти оцеляваш на стадиона и започваш да пееш „Don’t worry be happy”.
Айде чао! До следващия петък, когато започва Коледният пост. Наблегнете на количествата и качествата, за да не съжалявате за дългите дни на лишения и въздържание.
