Събития

Преподавателка от Враца спечели I награда за поезия

  06.11.2013 19:16             
Преподавателка от Враца спечели I награда за поезия

Диана Николчева, учител по български език и литература в училище „Христо Ботев” във Враца, спечели първа награда в категория „Поезия” на V национален конкурс за учители-творци, организиран от издателствата „Анубис” и „Булвест 2000”. Стихотворението „Елегичен триптих” на врачанската поетеса беше отличено от журито, в чийто състав бяха проф. Боян Биолчев, проф. Валери Стефанов и поетът Бойко Ламбовски, измежду творби на над 130 педагози от цялата страна. Награждаването на призьорите от юбилейното издание на конкурса бе съпътствано от представяне на издадения сборник „Многоточия за бъдеще” и литературно четене, което се състоя в Деня на народните будители – 1 ноември, в Стара Загора.  
Диана Николчева е родена във Враца. През 1995 г. завършва специалността „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1998 г. завършва паралелно второ висше образование – „Телевизионна журналистика“, профил „Култура“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“.
Работи като старши учител по български език и литература в СОУ „Христо Ботев“, Враца. Носител е на почетното отличие „Неофит Рилски“ и на специалната награда на председателя на СБУ в ХІІ национален конкурс на СБУ „Учител на годината – 2009“. Отличена е в литературния конкурс за учители на издателствата „Анубис“ и „Булвест 2000“ – 2010 г. с публикация в сборник. Публикувала е в периодичния печат.
Дефиниции
Ще разтърся дървото с узрелите залези
и ще капят слънца като ябълки сочни.
После дълго ще скитам сама из квартала си,
без да мога адреса си да посоча...
А нощта със мистични криле непогалени
и зеници от фрески на древни оброчища
ще разчупи на залци хляба на тялото,
ще изпие духа като вино наточено.
Не-по-силна усмивка, ж(ела)на раздяла –
за тъга дефиниции твърде неточни...
И което си нямахме, сме го раздали –
и което бленувахме, сме го отсрочили...
Вече всичко сме казали или премълчали –
и обраснахме с крясъци, а крещим с многоточия...
Затова, ела с мен при дървото на залеза –
да откъснем значения като ябълки сочни...