Преходът от 31 октомври към 1 ноември е странен толкова, колкото и преходът на България от 10 ноември 1989-а към днешна дата. Несериозно изглежда след нощта на вещици, скелети, вампири и други кръвопийци изведнъж да те сполетят някакви будители. Добре си заспал, наспи се хубаво, пък тогава стани, усети, че си жив, хапни една шкембе чорба, пийни бира, две… В България си все пак, не в Канада, например. Що да те будят?! То верно че ректорът на университета за национално и световно стопанство накара тези, които не са доволни да емигрират, ама човекът има право. То и в името на учебното заведение, което ръководи, си е казано – „национално и световно стопанство”. Демек, едно и също е къде са говедата – дали у нас, или някъде по света. Нек’ви будни студенти се опитват да будят народа… Ниц, такъв народ не се буди. Нека спи. Още навремето, когато бях… как да кажа – малко палав ученик – баба ми, лека й пръст, викаше, „Легни си, мами, то махмурлука спането го лекува”. Беше права…
Думите й до ден днешен са верни. Що да ни буди някой? Да видим къде сме ли? Ами тук сме. То пак добре, че се будим сутрин сами…
Дето разправя Оскар Уайлд, в днешно време доброто образование е голям недостатък – лишава те от толкова много неща. То по негово време не е имало турски и български телевизионни сериали, „Биг брадър”, „Х-фактор” и Шоуто на Слави, ама все са се намирали интересни занимавки, които не са за грамотни хора.
В онзиденшния брой на „24 часа” на последна страница има заглавие „Крава бяга на 40 км през Балкана, обзета от любовен копнеж”. Оказва се, че добичето направило нещо като марш на скок от Ардино до Кърджали. Нерде Родопите, нерде Балкана. Ма к’во пък, говедо е, откъде да знае! Да не би да е учило география на България? Нямам предвид кравата, а автора, що е сътворил дописката. Или редактора, който е турил заглавието.
Вчера пък, пак в „24 часа”, но на първа, под главата, изтипосали „Откриха 120 тона фалшив оцет, проверете туршията”. Хубаво! Дето се вика – мерси боку, но как да я проверя? Да отворя бурканите и да видя дали не се е съсипала? И ако установя, че е станала за боклука – да я изхвърля? Така или иначе все някога ще разбера, че не става за ядене – дали днес, или сутринта след Коледа, все тая. Е, ако зимнината започне да гърми в мазето, ще запазя някакво самообладание, няма да се правя на бежанец все пак. Като спрат взривовете, ще се оправят щетите. Живот и здраве, ако преживеем зимата, идва пролетта, която води със себе си чистенето.
Европейската комисия трябва да приеме следващата седмица закон за ефективното количество на водата в клозетите. Добро определение – ефективно количество… Само дето не става ясно как точно може да се изчисли ефективността му. Веднъж вече бил правен опит лимитът на водата да бъде половин литър за писоарите и три литра за тоалетните, обаче делегатите решили, че разходът е нереалистичен. Интересно ми е по какъв начин са пробвали, за да установят, че три кила вода не са в състояние да… хм, съпроводят до канализацията вечерята, иначе казано. Сега ще се гласува изпитото да се измива с един литър, а изяденото – с пет литра. Ако питат мен, аз бих дръпнал верижката и на европейската комисия, и на европейския парламент, ама не питат. Преди време кривите краставици и неправилната форма на ябълките им пречеха. Сигурно са ползвали краставиците без да ги режат… За ябълките ми е трудно да се досетя, но какво пък – човешката фантазия е безкрайна.
Тия в Брюксел верно са голяма работа. Доказано било медицински, че брюкселското зеле пази от оглупяване. Все ми се струва, че човек не бива да разчита кой знае колко на брюкселско зеле, за да поумнее. Умните наистина ядат брюкселско зеле, но не за да станат по-учени, а защото е вкусно, ако е приготвено добре. Иначе, най-общо казано, сам по себе си Брюксел наистина предизвиква известно оглупяване в политически смисъл. Така че, ако някой иска да ходи до Брюксел, най-добре да иде като обикновен турист.
Със сигурност авторите на учебника по литература за шести клас, издаден от „Булвест 2000”, са посещавали Брюксел. „Психологическа лабилност”, „субективни траектории на оттласкване”, „двусъставност на човешкото битие”, „ритуала на щастливото очакване”, „отвлечено поетическо иносказание”, „другият, който е човек на представата извън собственото Аз”, „хладното изкуство на алегорията” и „собствения си път на самопознанието” са само част от съдържанието, което шестокласниците трябва да зубрят. Защо се чудим после, че децата имат елементарна функционална грамотност – мога да четат и да пишат, но не са в състояние да осмислят, анализират, тълкуват и интерпретират текстовете.
Заглавие в „Новинар” – „Научно доказано: Ракията е лековита”. Ново медицинско изследване го е потвърдило. Айде нема нужда! Баба ми, мир на праха й, винаги прибягваше до ракията, когато си ожулех коленете. Щипеше и пареше, наистина, ама още тогава е знаела жената, че има целебни свойства, без да пита доктори от не знам къде си. В което се убеждавам до ден днешен. Е, то ако не щипе, значи не е ракия, но това вече е друга бира.
През 1263 година във Франция е създаден Орденът на анизетиерите. Само рицарите от ордена имали правото да използват внесените от Китай анасонови семена за приготвяне на лечебни отвари и напитки. Днес анизетиерството се ограничава до правенето на добро, помагането на страдащите и подкрепянето на изкуствата и науката. Велик майстор и канцлер на ордена е Жерар Винатие. Посвещаването в рицарско звание става с прилична доза мастика, изпита на екс, тържествена клетва и хорово признание „Достоен е!”. Малко хора знаят, че член на ордена е просветният министър проф. Анелия Клисарова. Наздраве, прочее!
В „Преса” съобщават, че пъбът „Пайлът Ин” в Суонси, Уелс, пуснал собствена бира от скариди. Е, уточнява се, че при традиционното варене на хмела се пускат няколко едри скариди, защото ако се правеше само от раци, щеше да е нещо като рибена саламура, а не бира. Обаче дописката завършва с вълшебно изречение. „Новата бира популяризира каузата на екип от местни учени, които ще положат 10 000 стриди по морското дъно край Суонси в опит да възстановят някога известната местна индустрия с ракообразните.” Повторенията настрана, но не знаех, че стридите са ракообразни, жив да не съм!
Умберто Еко беше преди дни в Ню Йорк, за да изнесе в ООН лекция на тема „Срещу загубата на паметта” и да представи своята EncycloMedia, нова цифрова енциклопедия, създадена в сътрудничество с EM Publishers на Корадо Пасера и Данко Сингера. На въпрос на журналиста Паоло Мастролили от вестник „Стампа” „Ще се справим ли независимо от изоставането на Италия?”, авторът на „Името на розата” отговаря „Може би. Ако пък не се справите, аз няма да съм свидетел на това”.
Айде чао! До следващия петък, ако са рекли едни светли личности. А на 9 ноември трябва да очакваме нова революция. На традиционния събор в плевенското село Коиловци ще правят възстановка на събитията от 16 октомври миналата година. Тогава двама братя и техен приятел разхвърляха като кегли петима френски командоси, даже вкараха двама от тях в болница за доста време. Сценарист, режисьор и продуцент на събитието е местният бизнесмен Людмил Софрониев. Освен основните участници има още бивш вицепремиер и министър, шофьор на линейка, медицинска сестра и полицаи. В първия епизод са преговорите за влизането на България в Шенген. Във втория Франция възлага на спецслужбите си да докажат, че не сме готови да пазим границите на съюза. В третия братята и аверът им намират петимата бойци в нивата си и ги балират. В четвъртия, последен епизод, Цветан Цветанов дава пресконференция, в която обявява, че рамбовците са обикновени туристи. Обмисля се идеята да бъде поканен посланикът на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан.
