Всяка една професия има своите тънкости, характеризиращи спецификата й, но учителската е призвание. Тя изисква необходимата нагласа за работа с деца и умението да се предадат знанията по начин, който би провокирал интереса им. Началният педагог Геройка Иванова е отдала 34 години от живота си на своите възпитаници, от които 20 са преминали в обучение на децата във врачанското училище „Св. Софроний Врачански”. 20-те хлапета от ІІ „б“ клас, на които тя е преподавател, с удоволствие всеки ден посещават своето училище, където освен усвояваните знания, те стават приятели за цял живот.
„Днес всеки уважаващ себе си учител, е в някакъв смисъл будител, макар че съвремието изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин. Да си учител и будител означава да работиш всеотдайно, да посветиш себе си на училището и децата, на които отдаваш своите знания, опит и сърцето си”, категорична е госпожа Иванова.
Убедена е, че добрият учител носи отговорност за това да възпита и обучи отлично своите ученици, както и да отвори тяхното съзнание за прием на знания чрез най-новите технологии и методи. Наложилият се педагог, несъмнено посява семената на обичта в душата на всяко дете.
Резултат от позитивното отношение към подрастващите от ІІ „б“ клас са техните постижения по български език и литература, и математика. Вече има и носител на призова награда от математическото състезание „Кенгуру” – Тодор Калинов Романов.
Второкласниците с лекота се справят и с правописа на българските думи, вече намират и техни синоними.
Децата с желание усвояват и тънкостите на домашния бит и техника. Те са подредили своя изложба в класната стая, с която много се гордеят. Ръчно изработените изделия са плодовете на положения от тях труд, затова те застанаха гордо пред тях, готови да запечатат момента на снимка.
Ярко изразено е и желанието им да докажат какво могат с четката и боите. Върху блоковия лист оживяват фантазиите им, а те са неизброими.
„Понякога се замислям дали преди години или сега се работи по-трудно в училище. Промените, продиктувани от времето, имат своето негативно или позитивно отражение. Нямам намерение да ги анализирам. Убедена съм в това, че адаптивният учител може да намери начини и средства да се справи”, споделя Геройка Иванова.
Желанието й е обичта и усмивката, които обединяват хората и ги правят добри, да не губят своята давност. Единни те са способни да преодолеят всяка трудност пред себе си. На това учи своите ученици. Иска българските деца да растат здрави, умни, усмихнати и спокойни. В това се изразява професията на учителя, макар че педагогът не е въоръжен с перо за писане на книги - като възрожденеца, а с търпение и обич към децата.
