Той управлява престижната фирма „ЧЕХ пласт” във Враца.
Председател е на асоциация „Български врати и прозорци”. Роден е през 1965 година. Дипломиран машинен инженер в Техническия университет в София. Семеен, с едно дете.
Господин Иванов, откога функционира вашата фирма „ЧЕХ пласт”?
Реално на пазара сме от месец ноември 2000 година.
С колко работника стартирахте дейността?
Преди 13 години работа започнаха 8 човека, а в момента са над 70. Имаше моменти, когато наброяваха 90–96, преди кризата през 2008 година, но се наложи съкращение и работните места останаха 50. В рамките на миналата и най-вече през тази година числеността на персонала нарасна.
Какви трудности, освен финансовите, срещнахте през тези години?
Мога да ги разделя в две посоки. Първо, произтичащи от взаимоотношенията и коректността на нашите корпоративни клиенти /строители, предприемачи, общини и държава/, които бавят или дори „забравят” плащанията си, а в другата посока – трудности и по отношение на нормативна уредба и административен сапорт.
Имахте ли спънки от администрацията във Враца?
Във Враца не съм срещал в работата си особени затруднения. Винаги съм получавал разбиране от администрацията. Много съм доволен от съдействието на врачанската управа, която ми даде картбланш за обновяване на производствената база и единствено нерешен остана проблемът с инфраструктурата в индустриалните зони. Доволен съм от съвместната ни работа. Мои колеги от други градове са категорични, че не са получили такова съдействие от местната управа. Акцентирам - във Враца, по стечение на обстоятелствата, аз съм по-облагодетелстван от тях. Имал съм проблеми само с ЧЕЗ, бившето Енерго, по отношение на коректно осигуряване на електрозахранване за производството ми, което отне осем месеца.
Откога сте председател на асоциацията „Български врати и прозорци”?
През януари догодина ще честваме 10 години от създаването на асоциацията. В нея членуват над 100 водещи фирми от цялата страна.
Вече трети мандат съм председател на сдружението „Български врати и прозорци”, имам наблюдения и контакти с колеги от цялата страна. Смея да твърдя, че познавам техните проблеми. Преди 6 години бях избран за председател на управителния съвет на сдружението и благодарение на това, успях да създам контакти с фирми от всички кътчета на България. При необходимост, винаги съм получавал помощ от тях. Ние имаме изпълнени обекти в цялата страна от Малко Търново до Видин. Изпълнили сме над 200 офиса на Райфайзенбанк в цялата страна и когато се нуждаехме от помощ винаги я получавахме.
Какво ви обединява в това сдружение?
Основната задача на асоциацията е да се опитаме да създадем и установим правила в нашия бранш, лоялност и коректност по отношение на работата. Борим се за произвеждане и продажба на качествени продукти, което в случая е защита интересите на клиента, но в крайна сметка и за доброто име на асоциацията и на членовете й.
А как стигате до вашите клиенти, какъв е подходът ви към тях?
Честа практика е, когато клиент не разбира от качеството на предлагания продукт, да се подвежда по цената. Срещу ниската цена обикновено стои продукт, който не си заслужава да се закупува. По-добре е да не си сменя дървените прозорци, защото няма да получи необходимия ефект като топлоизолация и като въздухонепроницаемост. Основната ни идея е да въведем норми и да ограмотим клиентите при избор на дограма . С тази цел издаваме брошури с упътвания как да се избере дограмата – на какво да се спре клиентът при поръчка. Проведохме такава кампания на Пловдивския панаир и раздавахме безплатно брошури на клиентите. По този начин те се ограмотяват и при поръчка, вече имайки необходимата информация, могат да предявят и своите искания.
Държавата с какво ви помага в развитието на бизнеса?
За съжаление ролята на държавата не е толкова активна. Бих искал да има норматива база, изчистена със закон. Опитваме се да създадем правилник с вътрешен ред във фирмите. Засега сме поискали помощ от министерството на регионалното развитие, работим в тясна връзка с експерти от него повече от 4-5 години, но още не сме финализирали намерението си. С Българския институт по стандартизация също работим успешно, където създадохме специален технически комитет за нашия бранш, който създава български стандарти на врати и прозорци и хармонизира европейските в тази област. Това на практика подпомага и нашите клиенти и членове на асоциацията. По този начин се знае, че има стандарт, който трябва да се постига.
За съжаление, не мога да кажа, че държавата ни помага усилено. Когато сме поискали нещо, първо получаваме отговор – не, а след това - ще помислим.
Сигурно имате и примери за това?
Съвсем наскоро направихме предложение да обучаваме специалисти от регионалната дирекция за национален строителен контрол, но получихме отговор, че си знаят нещата. Със сигурност ние знаем, че не са добре запознати с наредбите свързани с нашите продукти за строителството. В такъв случай не сме равнопоставени – например, ако колеги не изпълняват строителните норми и предлагат цена от 10-15% по-ниска, при което клиентът избира по-ниската цена и получава продукт с по-ниско качество, който не отговаря на изискванията. Когато контролният орган не ги знае, в крайна сметка всичко рефлектира негативно върху крайния потребител. В последните години нещата малко се подобриха, но има още какво да се изисква. Има много административни и производствени сгради, които са клас А, което означава, спестяване на разходи по отопление и респективно, по охлаждане.
Във вашата фирма работят млади хора, срещате ли трудност при избора на кадри?
Вече втора година имаме договор с професионална гимназия по строителство във Враца за провеждане на учебна практика. Направи ми впечатление, че интересът на младите хора е учудващо слаб. Вместо да пожелаят да влязат в досег с производството, идват във фоайето, набързо се пооглеждат и директно си заминават. Аз не съм човекът, който може да ги накара да проявят професионален интерес, това са преподавателите и самите те. Все още няма специалности в професионалните училища, отговарящи на нуждите на трудовия пазар. Според мен, последната година на обучение трябва да бъде определена за специализация на дограмаджия, производство на дограма и стъклопакети. Такива обучения не се провеждат и оттам неизбежно се появява необходимостта от адаптивния период.
Вие присъствате и на трудовата борса, предлагате ли работни места на млади хора?
Предпочитам младите хора, но те задължително преминават курс на обучение, който е с продължителност най-малко от 3 месеца. Профилните системи са много. Всичко това изисква добра техническа подготовка – четене на чертежи. Технологиите постоянно се развиват, навлизат нови профилни системи. Ученето при нас е през целия период на работа – нашите системни доставчици произвеждат нови, по-добри като качество и изолация профили. След това ние ги въвеждаме и това изисква преквалификация. Например дограмата „GEHAU” за пасивни къщи на „REHAU” за първи път в Европа се изработи при нас. Ние извикахме специалисти от Австрия да ни въведат в работата, за да сме сигурни, че не допускаме грешки в технологията и да постигнем необходимото качество.
Повишавате ли квалификацията на кадрите във фирмата?
Ежегодно организирам един ден в годината през април семинар, в който каня лектори от страната и Европа, в това число от централата на „REHAU” в Германия и Австрия. Нашите специалисти презентират иновациите, а чуждите обучават всички работещи във фирмата – от чистачката до мен, като управител, показват новостите в техните изделия. Има развитие при доставчиците на профили и стъкла, които държа да ги знаят служителите на „ЧЕХ пласт”. Това е ежегодна практика с цел да повишим квалификацията си и да бъдем конкурентноспособни.
Откъде доставяте материалите, с които работите?
PVC профилите са на фирма “REHAU” - Германия, алуминиевите от Гърция и България. Големите производители на стъкло направиха заводи на Балканите – Румъния и България. За износа ни към Белгия се налага да използваме специални стъкла от Чехия. Най-далечната дестинация за внос на стъкло е именно Чехия. Механизмите за отваряне и затваряне също пристигат от Германия.
Имате ли поръчки и извън България?
До 2008 година имахме предостатъчно работа в България, за три месеца беше нареден производственият график. Работехме на двусменен режим. След 2008 година, по време на кризата в страната, се наложи да търсим работа и в Европа, защото дотогава нямахме нужда да търсим повече пазари. Вътрешният пазар ни предлагаше тази възможност, даже бяхме изключително натоварени и крайният потребител трябваше да чака с месеци да изпълним поръчката му. Световната криза ни принуди постепенно да търсим клиенти.
Направихме пробив първо в Италия, Австрия и Белгия.
Каква е вашата стратегия в чужбина?
Първоначално търсихме изпълнение на поръчката с монтаж. По-късно се убедихме, че това не е най-доброто решение, защото ако се появи и най-малкият проблем, е необходимо да изпращаме специалист оттук за отстраняването му, което е икономически неизгодно. Предпочитаме партньорство с монтажни фирми, които да монтират дограмата, след като ние я произведем, опаковаме в дървените каси и изпратим от България. Партньорските ни фирми в Италия, Франция и Белгия нямат производство, те предлагат само монтаж. Засега монтажа във Австрия извършваме ние.
Може ли да кажете, че бизнесът днес се съживява?
При нас бизнесът се съживи от една година, като сериозен подем има от това лято.
Имахме щастието да намерим сериозен партньор от Белгия, който се убеди в качеството на нашата продукция. Износът доведе до повишаване обема на работа и оборота.
Дейността ви само към големите клиенти ли е насочена?
Ние никога не сме разделяли клиентите на малки или големи. Никога не сме връщали клиент. Клиентът си е клиент – давайки му датата и часа на изпълнение на поръчката, винаги се стремим да сме коректни. Дори и за смяна на един прозорец да е дошъл, пак ще го уважим. Ако се наложи, ще чака 3 месеца, но знае, че на определената дата екип ще монтира новата дограма. Практика е ден преди монтажа, клиентът да бъде уведомен за часа на монтажа. Дори и една врата за баня да си поръча, той е клиент и поръчката му се изпълнява. Моят белгийски партньор не работи с малки клиенти, но политиката на нашата фирма е да не се връща клиент. По време на кризата малките клиенти ни
закрепиха, тъй като многократно се увеличи електроенергията и с оглед на енергийната ефективност, те се обръщаха към нас за подмяна на дограмата си.
Каква е вашата равносметка в навечерието на професионалния ви празник?
Доволен съм от постигнатото през последната година, доволен съм от факта, че мога да натоваря производството. 70 човека от града, които работят тук, получават прилични заплати. Желая съвместно с работниците, служителите и партньорите си да вървим напред.
