По моите географски ширини наричат петъка Ден на майстора. Не че се отличава с някакъв особен майсторлък, а точно обратното – човек се стреми да работи възможно най-малко. Това желание не е чуждо на българина, той се ражда с него, възпитава се в този дух и голяма част от хората успяват да изкарат целия си живот с възможността да се чувстват всеки ден като в петък.
Но пък наистина излиза, че колкото по-малко работи българинът, толкова е по-добре за него. Защо трябва да садиш нещо върху родовата земя и да се трудиш да го отглеждаш, като можеш да я обявиш за пасище, след като дядо Боже се е погрижил да посее трева и да я полива отвреме навреме, а ти да си прибираш по едни петдесетина евро на декар от европейските фондове. Чиста работа! Сметката показва, че ако някой притежава малко над двеста декара, ще получава по 12 000 евро годишно, без да си мръдне пръста. Хилядарка в евро месечно си е добре дошло, откъдето и да го погледнеш. Е, не е чак три бона, колкото е заплатата на хубавата Елена в Националната електрическа компания, но си е бая пара. А не всеки може да е като нея, дори да има всичките й дадености. Но пък със сигурност даденостите й са намерености за някого, така че всичко си има цена. Впрочем, снимките на Елена Бончева могат да се видят на http://www.nomer69.com/2011/11/elib/. Това „elib” накрая не знам какво означава. Всеки да си го тълкува както иска.
Петък е подходящ за много неща. Според Джеръм Селинджър може да бъде идеален ден за лов на рибка бананка. Важното е да не свършва като разказа. „Той погледна към младата жена, заспала на едното легло. После пристъпи към един от куфарите, отвори го и измъкна изпод купа гащета и фланелки пистолет. Извади пълнителя, огледа го и пак го постави. След това отиде до свободното легло, седна на него, погледна жената, вдигна пистолета и пусна един куршум в дясното си слепоочие.” Защо повечето добри писатели са толкова черногледи? Ако героят се беше занимавал с по-практични неща, например да слага ростова туршия, финалът щеше да е друг. А и далече по-приятен – само след няколко дни съдържанието бурканите се превръща във великолепно мезе за ракията. Наименованието на една от най-вкусните зимни салати не идва от героинята на Лев Толстой от „Война и мир” Наташа Ростова, а си е чисто и просто царска туршия. Няма нито едно сведение защо е наречена ростова. Ростов (да не се бърка с Ростов на Дон – различни градове са) е градче с малко над 30 000 души население в Ярославска област в Русия, на брега на езерото Неро. През VII век обаче бил основното селище на легендарния княз Рюрик, а след нето векове наред царете са го предпочитали като главен град. Съществува мнение, че по тази причина в руския език нещо, което е царско, княжеско, може да бъде наречено ростовое.
Отплесвам се.
„Митничари и полицаи са иззели 156 литра домашна ракия от частен дом в Искър”, съобщи в понеделник сайтът Offnews.bg. За повече конфискации на ракия, слава Богу, никъде другаде не се споменава. Защо е трябвало да съсипват зимния рахатлък на горкия човечец? Сега какво ще си прави киселото зеле? Киселото зеле, колкото и просто да изглежда, си иска майстор, за да го приготви правилно. Иначе става като български парламент – хем ферментирало, хем нищо не става от него.
Ако зелето е правилно сложено с морска сол, хрян, чукундур, целина може и някоя дюля, то дава оптимизъм за цялата зима. И аз ги плещя едни… Киселото зеле не само създава увереност за настъпването на утрешния ден, но и осигурява съществуването на човек след разсъмване.
Впрочем, според гръцката митология, зелето се родило от сълзите на Ликург – митичния цар на тракийското племе едони. Той изкоренил лозята и разгонил феновете на Дионисий, а боговете го наказали със слепота и лудост. Но това се отнася за прясното зеле, а киселото си е чисто българско изобретение. Вярно, в Азия има нещо като кисело зеле – кимчи, но то е по-скоро солено и скашкано, а не кисело. Нашето си е направо поезия на хедонизма, музика за душата и божествена възвишеност на вкусовите усещания.
Сещам се за ястието на кралете според Едуард Кноблох, герой на Ерих Мария Ремарк – кисело зеле, сготвено в шампанско. В книгата му „Живот на заем” има друго гурме – резени сърцевина на диня, намазани с дижонска горчица. От опит знам, че ако в горчицата се разбъркат лъжичка-две мед, става още по-добра.
Опитът е хубаво нещо. Дето вика Дейвид Уилф, идеализмът предхожда опита, а цинизмът го следва. Ето защо не успя проектът 10 ноември – защото ние, народът, бяхме идеалистите, а малцината, които знаеха какво правят, бяха циниците. Но пък човек се учи, докато е жив. Никъде не е казано, че трябва непременно да бъде и щастлив.
Ей го президентът Росен Плевнелиев. Би трябвало да е щастлив човек – богат, с хубава съпруга, с най-високия пост в държавата. И пак му създават проблеми. Имал бил къща в Гърция… Не е въпросът в имота му в Гърция, а защо нито един гръцки президент не си е купил къща в България? Но пък, погледнато от нашата камбанария, кой нормален президент ще си купи къща в България, че ще остане и в държавата да я управлява?
Как се управлява такава държава? Никой не го е грижа за нея! Ако хората на Волен Сидеров бяха чак такива националисти, за каквито се пишат, щяха да харчат държавни пари в България, а не в Брюксел! И щяха да ядат български кюфтета, не белгийски. Загърбвайки родното, така наречените родолюбци обричат родния ресторантски бизнес на фалит. Ходи управлявай такава държава…
Според последната промяна в закона за туризма става ясно, че има огромна разлика между питейно заведение и бар. Питейното заведение трябва да предлага богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки и закуски. Дотук добре – значи кварталният магазин, който предлага същото, може да мине за питейно заведение. Барът обаче, освен богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки и закуски, задължително трябва да подсигурява коктейли, топли напитки, ядки, сладкарски и захарни изделия и ограничен асортимент кулинарна продукция. Всичко, всъщност, го има и в кварталния магазин, затова мога да го смятам и за бар. Определението за туристическа столова обаче ме вкара в размисъл. Според закона, то е „място, където клиентите се обслужват сами”. Досега мислех, че само тоалетната е такова място, защото банята може и да се споделя, което в никой случай не е нещо лошо, но вече ще знам, че и туристическата столова може да се смята за клозет.
Айде чао! До следващия петък, ако са рекли едни светли личности! Тогава, на 1 ноември, почитаме народните будители. Но като гледам битността на парламента, не вярвам да сме прекалявали с почитта. Впрочем, дори и гугълът ме изненадва. Ето какво пише за родените на 1 ноември – Елена Петрова, българска актриса, Пиер Фич, канадски гей-порно актьор, Наталия Тена, британска актриса. Наталия не ме интересува, но Елена Петрова е попаднала в хубава компания, няма що.
