Любен и Благой са двама млади мъже, които се опитват да вземат живота си в ръце. Години наред двете момчета не знаели кой е правилният път, лутали се между минало и неясно бъдеще, търсили работа, без да имат дом, оцелявали и някъде по пътя загубили мечтите си.
Двамата близнаци са израсли в домове за сираци. Имат майка, но тя никога не се е грижела за тях. Поели първата си глътка въздух в родилното в Монтана и след това нежеланите момчета останали под грижите на държавата. Живели са в 10 дома, учили в различни училища, успели да получат само основно образование и когато станали на 18, системата ги изхвърлила и те трябвало да поемат сами по пътя си.
Така след обикаляне по сиропиталища Любо и Благо се върнали в Монтана, градът, в който са родени. Заживели с други деца, излезли от домове, в къща в центъра на града. Работа нямали, трудностите се стоварвали всеки ден върху главите им, но те оцелели.
Благой е по-енергичният от двамата, та именно той решил да намери жената, която им е дала живот. Момчетата открили биологичната си майка в Дългоделци.
„Мизерия, като видях как живее и как изглеждат децата, които са останали при нея, благодарих на Бог, че ни е изоставила. Преживели сме трудности, но сме по-добре от другите”, разказва Благой.
Двамата млади мъже носят в душите си любовта към изкуството. Благо пее, а Любчо има една мечта – някога, когато успее да стъпи на краката си, да си купи камера и да направи филм за всички домове, в които двамата са израсли, да покаже хората, които са се грижили за тях, да открие старите си приятели.
Днес двете момчета живеят като всички. Имат работа и покрив над главите си, не гладуват. И това благодарение на кмета на Георги Дамяново Дилян Димитров и на игумена на Лопушанския манастир – отец Сионий. Двамата спасили изоставените Любчо и Благо от глад, студ и върнали мечтите им.
Преди време, докато живеели в Монтана и работели „на парче”, срещнали мъж. Той ги поканил да се грижат за кръчмата му в село Гаврил Геново, дал им и подслон. Там Благо и Любчо преживяли няколко месеца, но нещата не потръгнали и те се преместили в Георги Дамяново. Пак намерили работа в кръчма, а в Дамяново всички се познават. Така един ден при двамата се появил Дани – шофьор на отец Сионий.
„Ние сме братя по съдба. И аз съм израсъл по домове, но не съм се местил от нашето село. Имах късмет, грижеха се за мен, имам образование, работех, създадох семейство имам и дете. Благо и Любчо обаче бяха в капан”, споделя Дани.
Той разказал на отец Сионий за двете момчета и от този ден нататък от всяка хапка в манастира се заделя за Любчо и Благо.
Кметът Дилян Димитров пък дал на момчетата общинска вила, която те превърнали в свой дом. Не се възпротивили и съветниците и така двамата вече имат дом, храна и работа. Любчо работи в кафене, Благо пък е нает по програма и е охрана на жилище от семеен тип в съседното село Гаврил Геново.
Двете момчета помагат и в манастира, работят и в местната винарна и така успяват да изкарат по някой лев над заплатата. Благо и Дани имат и хоби, което им носи пари. Благой е страхотен певец, а Дани свири. Местните познават таланта на двамата млади мъже и ги канят по тържества.
„Това е най-приятното ми занимание. Пея и забравям всичко, а хората около мен са щастливи”, споделя Благо.
Мечтата на Благо е да бъде певец, а брат му иска да снима филм за сиропиталищата, за изоставените деца и за това как те оцеляват.
Като малки имали друга мечта – да бъдат осиновени. Кандидати не липсвали, но родната им майка така и не се отказала от родителските си права над двете момчета.
„Не сме имали майка и баща, имаме братя и сестри, които не познаваме. Така израснахме, но в Георги Дамяново открихме новото си семейство – кмета Димитров, който ни даде покрив, дядо Сионий, който не ни оставя гладни – два залъка да има в манастира, единият е за нас, а Дани – това е нашият брат”, споделя Благой.
Певецът Благо е упорит и макар че с Любчо са прехвърлили трийсетте, не се отказва и иска да вземе истински живота си в ръце. По стечение на обстоятелствата двамата близнаци не са успели да завършат средно образование. Днес обаче Благо е ученик в местната селскостопанска гимназия и след години ще има диплома. Учи задочно. Брат му Любчо още не се е решил на тази стъпка, но все някога ще го направи.
„Не знам дали имам сили да завърша средно, но някаква професия ще овладея. Харесва ми да работя в ресторант и сигурно това ще уча”, разказва, докато прави поредното кафе, Любен.
И въпреки че сиропиталищата са останали в миналото, Благо и Любчо не могат да забравят трудното си детство, мъката за семейство и самотните нощи. Искат да живеят достойно, учат се на това от дядо Сионий.
„Този човек е пълен с доброта. Не пести сили и помага, няма да остави човек да страда. Сега слагаме зимнина в манастира и има специално място, където от всички консерви заделя за близнаците”, разказва Дани.
А Любчо и Благо мечтаят за големия град.
„Не са готови и дядо Сионий им е казал. Трябва да стъпят на краката си здраво и тогава, ако искат да вървят, но засега остават при нас, защото тук е сигурно”, категоричен e Дани.
Двете момчета са убедени, че общуването с вярата и с добри хора, наистина ги е направило по-добри. Не мразят, не се оплакват, просто искат останалата част от живота им да бъде светла и да стигнат мечтите си.
