Пяла сте във Враца и преди. С какви спомени идвате в нашия град?
Много обичам България като цяло и всички градове. Северозападът е по-специален край за мен, защото по-рядко идвам тук. Но за сметка на това имам спомени, че хората са много топли, много емоционални. Дори си спомням една конкретна случка. Клубните ни участия са обикновено в малките часове на нощта. Имаше една жена с малко момиченце на две годинки, която ме чакаше пред заведението. Тя го питаше „Знаеш ли коя е тази кака” и то отговаряше „Таня Боева”. „Коя песен пееше” – питаше майката, а то отговаряше „Магнетично”. Беше много сладка наистина. Такива моменти просто няма как да не останат в съзнанието ми, въпреки че беше доста отдавна. Много са усмихнати хората тук, знаят как да се веселят. Винаги идвам с удоволствие във Враца.
Пеете от малка. Може ли да се каже, че сте реализирала детските си мечти?
Абсолютно. Мога да твърдя, че съм реализирала най-голямата си мечта – да се занимавам с това, което най-много обичам, да създавам хубава музика, да правя песни, които остават в сърцата на хората, да докосвам човешки съдби. Много песни от моя репертоар са събирали двойки. Няма по-хубаво нещо от това да знам, че аз съм се намесила в човешки съдби и съм помогнала, и то в най-красивото нещо – в любовта.
Къде е заснет клипа на „Идеално лош”?
Клипът е заснет в кариерата Сливница, която се намира на 40 километра от София. Ние искахме да изглежда по-етно, пустинно, екзотично, сякаш е сниман извън България. Наблегнахме на този тип картинка, на тези цветове. Клипът е абстрактен, няма история. Затова пък се набляга на запомнящи се лица. Поканих Красимир Кочев да ми партнира за видеото. Изключително добре се получи и стои много добре на екран, популярен е сред всички хора в България. Все пак е европейски шампион по борба. За мен беше чест и удоволствие наистина да снимам с него и да извадим неговия образ като идеално лошия. Защото знаем, че всички момичета и по принцип жените, си падат по лошите момчета. Преди години имах друга визитна картичка – именно песента „Лошо момче”. По видеото работихме с екипа ми от последните няколко години. Това са режисьорът Николай Скерлев, гримът е от Бони, а прическата ми е от „Fetish”. Иначе за стайлинга ми се погрижи една много атрактивна моделка, много красива – Мариел се казва. Тя работи в екип с Тути, всички я познават в нашия бранш. Обикновено разчитам на този екип, особено във визията, защото искам да бъда различна във всеки видеоклип. Търся някакво по-различно и атрактивно излъчване, съобразено изцяло с концепцията на самата песен. „Идеално лош” звучи по-етно и затова сме облекли и клипа в такава посока.
Трудно ли беше решението ви да експериментирате, като започнете да изпълнявате попфолк?
Не, не ми беше трудно. Даже много рязко го реших и направих един страшно остър завой за времето си, защото имах мотивацията. Това беше своеобразен протест от моя страна. Случи се след като бях спечелила „Златният Орфей” за млад изпълнител, явявах се на още няколко конкурса за поп музика. Една изключително хубава рокаджийска балада, която беше много музикантска наистина, бе отхвърлена на един от фестивалите „Бургас и морето”. Екипът, който отсяваше песните, каза че тази е прекалено музикантска за този фестивал. Тогава бях 20-годишна и си казах, щом това е проблемът, като искате комерсиални песни – добре, ето ви комерсиални песни. Започнах на шега. Обаче на шега, на шега, то колелото се завъртя. Първите ми хитове бяха налице – „Съдба”, „Щастлива съм”. Подписах договор тогава с моите съграждани от „Пайнер” и на майтап или на шега, тръгна една доста сериозна кариера до ден днешен.
В обществото в България често се налагат определения. Стилът, в който пеете често е наричан „чалга”. Това мръсна дума ли е?
Аз се уморих вече да обяснявам, че в тази дума е вложен някакъв друг смисъл. Самата дума „чалга” означава надсвирване. Пък всъщност, тя стана нарицателно за пошлите текстове. Аз не обвинявам хората за това нещо. Самата аз не слушам всичко от попфолка. Има песни, които ме е срам да ги слушам и просто не са ми приятни. Затова смятам, че интелигентните хора носят глава на раменете си и могат да направят разлика между песните и съответно как да ги нарекат - попфолк за по-културните и хубавите песни, и чалга за онези, които са нарицание за пошлото. Аз лично смятам, че всеки от нас има собствен облик и не е правилно да ни слагат под общ знаменател. Защото както има смислени и хубави песни в попмузиката, и при рапа, така и там има пошли. Попфолкът дразни най-много, защото е най-слушаната музика. Това, което е най-харесвано, винаги най-много дразни. Може би самите фолк изпълнители донякъде носят вина. Имам предвид начина, по който се обличат, представят, интелекта им, възпитанието. Тези неща имат значение. Затова аз смятам, че наистина умните и интелигентните хора могат сами да направят това разделение, и да имат предпочитания към определени песни и изпълнители. Аз не мога да бъда като някоя друга и тя не може да бъде като мен. Различни сме като култура и възпитание, като визия. Дори самите интервюта, които даваме, говорят за нас. Така че хората би трябвало да правят сами разлика. Не толерирам общия знаменател, за мен само един много не интелигентен човек може да каже „Ауу, чалга!” или „Чалгарка!”. И край, ти вече си някъде долу. Не е правилно.
Има ли нещо, което липсва в момента на българската музикална сцена?
Не съм се замисляла. Смятам, че има прекалено много цвят. И в поп музиката, а сега и в рапа. Има възраждане и между младите поп изпълнители. Появиха се много нови свежи лица. Нека да има! Трябва хората да имат избор. В конкуренцията се ражда истината.
Преди години открихте формулата на успеха – продуцирахте сама хитови албуми. Трудна задача ли е това?
Аз свикнах с това. Напълно вярна е за мен поговорката „На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата”. Опитвала съм да оставям моите важни неща на така наречения екип във времето, в което съм работила и с предишните ми продуценти. Те не са и продуценти, а по-скоро сме работили заедно в мениджмънта. Като оставя на някой друг, не се получава. Трябва аз да си измисля нещата, аз да си приготвя песните, видеоклиповете, посоката, в която искам да вървя. Не ми е трудно. Добре ми е. Чувствам се много комфортно в това положение, защото ако рискувам, това са си мои рискове. И ако спечеля победата е много сладка, ако нещо съм сгрешила – поне ще са си мои грешки. Често ми се е случвало преди години, когато бях по-млада, да ми бъдат налагани някои песни. Аз съм си отстоявала правата и не съм пяла това, което не ми е харесвало. Не искам някой друг да изгражда моя образ. Аз съм това, което съм и не се правя на нещо по-различно. Искрена и естествена съм, и хората го оценяват.
Пишете и музика. Откъде идва вдъхновението?
Идея си нямам, просто ми звучи. Има моменти, в които буквално ми звучи мелодията и ставам и я записвам - на телефон или на диктофон. Много от текстовете също са мои. Не знам, явно съм си творческа натура. При мен не е просто да съм фолк певица. Аз не съм типичната фолк певица, аз съм певица. Пяла съм всичко. Душата ми е в поп музиката и дава голям оттенък в моето попфолк творчество. Личи си, че съм се занимавала с поп и използвам този прийом и в изпълнението си, и като мислене не съм типичната фолк певица. Мисля текстовете си така, че повечето от тях носят истините от живота. Жегвам хората и те намират себе си в тях. И с музиката е така – тя просто ми звучи. Много често ми се е случвало и музиката и текстът да дойдат едновременно. Така беше с „Не че те обичам” и „Лошо момче”.
Имате ли личен стилист и как се подготвяте преди да излезете на сцена?
Разчитам на екипа, с който работя, особено по отношение на видеоклиповете. Иначе за концерти и участия в повечето случаи сама се гримирам и правя прическата. Това всъщност е странно за много хора, но на мен ми се отдава. Това може да ми е втората професия и ми харесва. Това ми е хобито. Справям се много добре, моят гримьор Бони каза, че съм една от малкото певици, която се справя така добре, все едно е работил професионален гримьор. От тази по-хубава оценка…
Пази ли Таня Боева диети?
А, старая се! Чак диети – не. Обаче си имам хранителен режим. Някой път се случва да пазя диета без да искам. Така в движение не ми остава време и късно се сещам, че не съм се хранила. Често ми се случва да не се храня редовно, но пък, когато имам възможност, следвам един хранителен режим. Той е що-годе природосъобразен. Разчитам повече на плодове и салати. Хлебните изделия трябва да са пълнозърнести, с ограничение в количествата. Поддържам се, както се казва. Искам да изглеждам добре и се старая.
Да очакваме ли нов дует в скоро време?
Нека бъде изненада! Върти ми се нещо в главата!
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Ще пожелая да са живи и здрави, колкото и тривиално да звучи. Според мен, това е най-ценното нещо в живота на всеки човек. Който е имал проблеми със здравето, наистина знае за какво става на въпрос. От там нататък ще пожелая хората да бъдат позитивни и да се обичат, защото е по-добре да живеем в един свят, в който срещаме усмихнати хора. На всички ни ще бъде по-лесно. Много целувки и да продължават да се забавляват!
