Гадателката Нанка Гелева разкрила пред вестник „Ретро”, че извънземни се опитали да си приберат космическия кораб, който били скрили преди повече от 7000 години в пещерата Леденика във Врачанския балкан. Според нея, летящата чиния била налазена от иманяри, но алармената й система сработила, писнала в космоса, че я обарват, и чорбаджиите начаса довтасали. Обаче не им се отворил парашутът – не успели да си изкопаят ракетата, а само пропукали скалния масив, та за една бройка да иде зян пещерата и да съсипе туристическата стратегия на Враца. Сигурно са сбъркали с датата, завалиите – днес е Денят на парашутиста. На 18 октомври 1944 година парашутната дружина получава бойното си кръщение в битката при Стражин.
Но нашествието на марсианците е добре дошло, даже и да пропадне Леденика вдън земя. „Никой не може да ги зърне, нито да ги снима – каканиже ясновидката, – защото телата им не са изградени от материя, която очите ни могат да видят.” Материята ще да е Хигс бозонът, който е в основата на всичко – от цветята и хората до звездите и планетите. Така поне твърди шведската Кралска академия на науките при връчването на Нобеловата награда за физика. И ако в Големия адронен колайдер Божествената частица я не свърта, тя е в изобилие около прохода Вратцата и малко по-нагоре. Така че спокойно можем да преместим ЦЕРН с все учените му и парите за тяхната издръжка. Казват, че из дебрите на гигантския ядрен ускорител потъвали поне по десетина милиарда евро годишно. Пъхаме академиците и професорите в Леденика – на тях би трябвало да им е все едно дали ще са под земята някъде на швейцарско-френската граница край Женева, или сред карстовите кухини в планината над Враца. Прибираме на входа половината от отпуснатите милиарди, на изхода преценяваме какво ще остане за общинската хазна, какво – за издръжка на държавата и за има-няма три-четири години хем ще оправим дереджето на града и общината, хем България ще ни е благодарна, че сме я спасили. Пък можем да станем и като древните полиси – град-държава с огромна финансова мощ и непобедимо оръжие – Божествената частица! Изобщо не може да се сравнява с Божествения огън, с който Архимед е разтопявал вражеските кораби при обсадата на Сиракуза.
Човек може да мечтае колкото си иска, но мечтите имат свойството да се сбъдват. Професор Питър Хигс, който сподели Нобела за физика с белгиеца Франсоа Енглер заради материята, която понастоящем е нейде около Враца, разбрал от комшийка, че е спечелил наградата. Причината била, че ученият не притежавал мобилен телефон и от Нобеловия комитет не успели да се свържат с него и да му съобщят благата вест. А че е блага, блага е – милион и кусур долара са това…
Отплесвам се. Мисълта ми беше, че понеже и аз не притежавам мобилен телефон, никак не е изключено да ме връхлети някоя Нобелова награда. Късметът е странно явление – няма го, няма го и изведнъж току ти се стовари връз главата. Ходи се оправяй сетне.
В „Преса” онзи ден водещото заглавие беше „Ваксина срещу алцхаймер с наше участие”. Така си е – алцхаймерът с наше участие е една от най-страшните болести на планетата. Ние, българите, сме със силно изявен алцхаймер – гласуваме като улави, без да помним кого сме избрали предишния път, по-предишния път, още по-предишния път, че и по-напред... Даже не знаем и кого ще избираме догодина или след няколко години. Виж, ако бяха изобретили ваксина срещу идиотско гласуване, с наше участие, разбира се, ползата щеше да е къде-къде по-голяма.
Но пък поне разбрах защо младите хора масово напускат България и гледат да се връщат колкото се може по-рядко. Пише го в „Преса” Мария Филева. В дописката „Иван Костов става лектор по риска” тя съобщава „Според него (Иван Костов – б.м.) в обществото се натрупват омраза и клаустрофобия, без да срещат противодействие от правосъдието”. В първия момент реших, че Командира иска чрез клаустрофобията да определи неистовото желание на българите да се измъкнат навън, в чужбина. Но пък после загрях, че правосъдието ни не е емнало фобиите. Все още не. Макар че има мотиви. Например гносеофобията – страх от познание, богифобията – страх от злодеи, страшилища и призраци, викафобията – страх от магьосници и вещици, малаксофобията – страх от любовна игра, медортофобията – о-о-опс! – това няма да кажа страх от какво е. Който иска – да се сеща. Мога само да подскажа, че „Хиподил” имаха албум с напълно нормално име, но умишлено допусната липса на интервал го правеше недотам цензурно.
В „Труд”, „Дневник” и „Сега” си беше написано правилно – натрупват се омраза и ксенофобия. Но пък авторката в „Преса” не е далеч от действителността. Нормален човек наистина може да получи клаустрофобия от живота в България.
Преди ден депутатите внесоха за обсъждане частичната отмяна на закона за тютюнопушенето. Правилно! Най-вредното за околните пушене е в кабината на дирижабъл. Миг невнимание – и даже пасажерите да са с крилца като ангели, пак няма да успеят да полетят. Дирижаблите, знаете, се пълнели с водород. А докато кръчмите са здраво вързани за земята, чак толкова голяма опасност от пушенето няма.
И Джимо се е поизложил малко. Само не питайте кой е Джимо – или знаете, или не ви интересува. В колонката си в „Сега”, която излиза в сряда, написал „еленергия”. Ами няма такава дума. Зорлем се връщаме в ерата на пишмашините, канцпринадлежностите и хартпродуктите. „Раката”, например, не е „ракия и салата”, както „бирбе” не е „бира и шкембе”, въпреки икономията на вестникарска площ и няколко букви. Няма идиот, който казва „отивам в мбала”. Освен ако наистина не е идиот, де. Ще рече човешки „отивам в болницата”. Или „Ало, рупа ли е?”. Ами не рупа! Районно управление на полицията е.
Йоланта Делибозова е челистка, завършила е националната музикална академия в София, работи като солистка в софийската, бургаската и русенската филхармония, във филхармонията на Крайова. Обаче е по-известна с кулинарния си блог и двете си предавания по телевизионния канал „24 kitchen”. В „Жълт Труд” Йоли, както сама се нарича, зове „Не яжте кълнове, а шкембе чорба!”. По-нататък в текста казва „Здравословното хранене е огромна световна машина за правене на пари. Всички тези брашна, трици, кълнове, овеси и семки са страшна заблуда и пълни глупости. Личният ми апел е „Забравете за биохраните!” Перфектната вечеря, ако е за вкъщи, винаги започва с вкусна салата и чаша ракия. Това е ритуал у нас. Следва някакво основно – обикновено аламинут с риба или месо. Ние сме големи месари и постното е само за гарнитура”. Май ще започна да гледам предаванията й.
По нашия край не пием много. Или по-скоро пием, ама и носим. Имаме си мярка. Казано по нашенски „Язе си имам мерка – доде съ не насера, не стаам”. Изразът е фигуративен или алегоричен, защото рядко допускаме тафтология – означава „пием, докато се напием”. Ние, пияниците, мрем от глад, не от пиене! Имаме си местен израз „Таа заран сака че сам ял умреле лебеде”. Той е комплексна оценка на снощното участие и сутрешното особено състояние, което се оправя само с шкембе чорба, три лъжици оцет с чесън, шепичка лют пипер и поне една бира. Зимно време – с много студена и люта зелева чорба, докато езикът изтръпне, а вкусовите рецептори се възстановят.
Айде чао! До следващия петък! Със сигурност не страдам от винофобия – страх от пиенето на вино. Защото ей го кога е Димитровден – само да мине петъкът и готово! Надявам се дотогава виното в избата да се е избистрило. Щото чух, без да искам, разговор между две жени. Едната пита „Виното ви вече избистри ли се”. Другата вика „Ма то и да се избистри ли трябва? Моят го почва на третия ден”.
