На север от село Боровица се издига най-внушителната скала Боровишки камък, разположен върху висок хълм, същински замък. Името му е свързано с легенди.
По стара традиция, младежите от селото всяка година на Великден измервали своето мъжество, сръчността и силата си, като се катерили по недостъпните стени на скалата. Това са били първите спортни прояви по алпинизъм за този край. Който пръв стъпел на скалата, се провъзгласявал за войвода и имал право да избере за жена най-красивата девойка от селото.
Божан бил беден пастир и сърцето му отдавна копнеело по хубавата девойка Елка.
Този ден, когато Божан пръв изкачил скалата, с тъга научил, че Елка била грабната от турците. Оттогава той изкачвал овцете една по една горе на скалата, където имало тлъста паша и откъдето се виждали чертозите на бейския чифлик. Там той надувал медния се кавал и жалните звуци огласяли цялата околност.
Един ден, както се бил захласнал в свиренето, Божан не обърнал нужното внимание на своя любимец, който го побутнал няколко пъти. Тогава овенът от ревност или озлобление се дръпнал на страна, засилил се и бутнал застаналия на края на пропастта овчар. Божан политнал надолу, а заедно с него и виторогият овен. Овцете, които кротко си пасели наоколо, подплашени и верни на своя вроден инстинкт за закрила, една подир друга, като водопад наскачали след овена и своя любим овчар.
На сутринта хората открили Божан и овцете му мъртви под скалата, а медения му кавал – заглъхнал стоял пречупен встрани.
