На 10 октомври се навършиха 62 години от издаването на Указ 515 на президиума на народното събрание за създаване на държавния архивен фонд на Република България, сега - национален архивен фонд. Указът е първият цялостен законодателен акт, който определя основните принципи за държавно организиране на архивното дело в България. Затова всяка година оттогава, 10 октомври се чества и като професионален празник - Ден на архивиста. Държавният архив във Видин е създаден през май 1960 г., една година след новото административно-териториално деление на страната през 1959 г. Днес той е в структурата на дирекция "Регионален държавен архив" - Монтана при държавна агенция "Архиви", обясни ръководителят му Светлана Кръстева. Съгласно закона за националния архивен фонд, обект на дейността му са определените за постоянно запазване документи на областната администрация и на общините на територията на Видинска област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, на органи и организации с местно значение, както и документалното наследство на значими местни личности. На специална изложба бяха показани най-ценните постъпления на видинския архив. Фондовата наличност към 31 декември 2012 г. е общо 1 779 фонда, от които 1 599 учрежденски със 157 191 архивни единици и
180 фонда от личен произход с 8 724 архивни единици, 315 спомена, 390 частични постъпления, бивш партиен архив с общо 378 фонда с 12 757 архивни единици. Най-ранните съхранявани документи са книга с решенията на видинския кадия от 1803 г. /на османотурски език/ и берат за ремонт на кале от 1818 г. /на османотурски език/, съхранени във фонда на видинското мюфтийство. Сред най-старите документи са дипломата на първия български екзарх Антим от 1848 г. от богословското училище в Халки, писмо-покана от Цариградската патриаршия до екзарх Антим за участие в заседание по българския въпрос /1864/, решение на народното събрание за избиране на княз Александър Батенберг от 17 април 1879 г., протоколна книга и
копирна книга за изходящата кореспонденция на видинската църковно-народна община и на църковното настоятелство /1870-1880/ от фондовете на видинската митрополия и църквата "Св. Димитър" във Видин.
В лични и учрежденски фондове се съхраняват снимки, карти, грамоти и други документи, отразяващи защитата на Видин и Белоградчик по време на Сръбско-българската война /1885/. Богати са документалните масиви на училища и читалища от областта, комплексите от документи на еврейски институции, сред които са и материалите за фамилията на световноизвестния художник Жул Паскин /Пинкас/, роден във Видин.
През 2013 г. във видинския архив са постъпили ценни дарения на лични документи на Илия Цанов - адвокат, политик, държавник, Митко Лачев - историк, изследовател, колекционер, Петко Кичашки - историк, учител, общественик, Герго Митов - проф. д-р по микробиология, Красимир Кръстев - художник, акад. Пантелей Зарев - литературен критик, Васил Атанасов Бояджиев - художник, учител, археолог, общественик, основател на музея във Видин, д-р Бърни Бончев - лекар, кмет на Видин, общественик, краевед, Ванко Иванов - журналист, поет, общественик. Архивът организира научна конференция с международно участие на тема "Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко /XIX-XX век/", която ще се проведе на 24 и 25 октомври и работна среща с представители на фондообразувателите на държавен архив – Видин на 28 октомври.
