След въвеждането на цифровия сигнал разположеното на дунавския бряг село Флорентин в община Ново село остана без телевизия. Населеното място попада в онези прословути 5%, които са без покритие.
Във Флорентин 39 души са получили безплатни устройства, а други са си купили, но на практика няма как да ги ползват. Безполезен за жителите на селото остава и построеният преди близо 30 години телевизионен ретранслатор. За сметка на това пък те могат да гледат румънски телевизии. Проблемът е колкото нов, толкова и стар...
Местните хора помнят една подобна история отпреди 30 години, когато във времето на аналоговото излъчване, също не е имало покритие на БНТ. Причината е, че селото се намира в ниското на брега на Дунав. След много молби, сигнали, срещи на всякакви равнища, тогава е изграден и ретранслаторът, за голяма радост на местните хора.
Сегашният кметски наместник Мая Иванова още през август е информирала за проблема градоначалникът на Ново село Георги Стоенелов. Заедно са изпратили официална молба до националното управление "Радио и телевизионни станции" да се осигури достъп на жителите на Флорентин до цифровия национален ефир. Георги Стоенелов е информирал за проблема и депутатите от Видинския район, които също са поели ангажимент за решаването му. Той уточни, че в кметството е получен официален отговор от управление "Радио и телевизионни станции", в който се казва, че за съжаление село Флорентин попада в тези 5% населени места от територията на България, които е невъзможно технически да се цифровизират.
В селото днес живеят около 334 души, но през лятото стават много повече. Местните се гордеят със своя танцов ансамбъл "Флорентиана" към читалище "Пробуда". Съставът има ярки изяви и награди от Орфеевите празници в Смолян, националния събор в Копривщица и фестивалите в Белоградчик, Мездра и Видин. Танцьорите гостуват често и в съседна Румъния.
Село Флорентин е известно с четирите си изворни чешми, едната от които е турската и е с лековита вода за очни заболявания. Флорентинската църква "Възнесение Господне" е построена през 1820 година и е прочута с красивия си иконостас. През римско до селото възниква крепостта Флорентиана, която се намирала на около 1 км източно от него, в местността Валя Турчилор, върху невисок хълм надвесен над брега на Дунав. За пръв път името на средновековната крепост се среща между имената на крепостите, изобразени в една италианска военна карта на Югоизточна Европа от 1394-1396 г., където тя е представена с условно изображение от крепостна стена с три кули. От веещия се над нея флаг с кръст се съди, че крепостта е влизала във владенията на Видинското царство на цар Иван Срацимир.
При преминаването на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц през 1862 г. оттук, от нея били запазени само основи, като местните жители твърдели, че тя била разрушена доста преди това, а строителният материал бил използван при изграждането на видинските укрепления.
Сега от градежите на крепостта са запазени само част от основите на стена, изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан, смесен с баластра. Предполага се, че крепостта е построена не по-рано от XII-XIII в., като липсата на археологически проучвания на останките ù затруднява по-точното ù датиране.
